Фуражният грах, лещата и слънчогледът са трите пролетни култури, от които фермерите видимо имат печалба, щом през 2017 година са засели много повече площи спрямо 2016-а. Това показват актуалните данни за пролетната сеитба на министерството на земеделието, отчитайки резултатите в сравнение със същия период на миналата година.
Доста притеснително е, че от общо двайсетте пролетни култури, които традиционно се сеят в страната, увеличение на площите има само при 8 от тях. Най-обезпокоителен е спадът при картофите, пипера, доматите, дините и пъпешите, където обработените терени са доста по-малко от 2016 г.
Тази година площите с пипер са значително под миналогодишните данни, отчетени от статистиката. Към 10 май са засадени едва 347 дка, при 1 308 дка през същия период на май 2016 г., което е четирикратно по-малко. Вярно е, че засаждането там не е приключило, но намалението е осезателно. При доматите също площите са доста под миналогодишните – сега са засадени 4 537 дка, при 5 628 дка през 2016-а.
Градините с картофи също са по-малко от миналата година – засадени са 63 494 дка, при 74 255 дка през 2016-а.
В същото време протеиновите култури бележат сериозен ръст. Към 10 май тази година в страната са засети 264 359 дка с фуражен грах, което е шест пъти повече от миналата година, когато площите са били едва 88 884 дка.
Близо с 11 процента повече са и нивите със слънчоглед. Ако през миналата пролет са били засети само 6,7 млн. дка, то към 10 май те достигат 7,4 млн. дка.
Увеличение има и при овеса, от който тази пролет са засети 93 705 дка, при 70 662 дка през същия период на май 2016 г.
Расте интересът и към силажната царевица, от която за засети 104 562 дка, при 88 211 дка през миналата пролет.
С 15,6 процента повече са и площите с ориз, от които сега има 20 250 дка, при 17 515 дка през миналата година.
