Поповото прасе нанася големи щети на корените и луковиците на лука, зелето, морковите, краставиците, дините, доматите, картофите. Може да се придвижва по земя, вода и въздух. Наличието на попово прасе може да установите по неголемите хълмчета, състоящи се от топчици почва. От агротехническите мерки за борба се препоръчва механичният: ранна пролетна и дълбока есенна оран, дълбоко разрохкване на почвата – до 15 см през цялата вегетация. С тези мерки се разрушават тунелите на поповото прасе, затруднява се храненето му, унищожават се яйцата и ларвите.
Пресният оборски тор привлича поповото прасе. Затова трябва да се внася само добре угнил. Кокошият тор, разреден във вода, го прогонва. Използват се ниски концентрации. Полива се при сухо време. През пролетта, преди отлагане на яйцата, на участъка се правят неголеми дупки, които се запъват с пресен оборски тор. Това ще привлече поповото прасе и там то ще снасе яйцата си. Излюпените ларви се хранят с оборски тор, затова ще го изгорите заедно с тях.
През лятото в тунелите на поповото прасе се слагат няколко капки олио, а след това, с лейка, се наливат 1-2 л вода. След няколко минути поповото прасе излиза на почвената повърхност и умира.
През есента, при температура 5 градуса, се изкопават капани-дупки с дълбочина 50-60 см (на 100 кв. м 2-3 дупки). Стените и дъното се покриват с полиетилен, а след това дупките се пълнят с полуизгнил оборски тор, там поповото прасе ще иде да зимува. По време на трайни студове оборският тор заедно с поповото прасе се разхвърля по земята, така пакостникът загива. При температура по-ниска от 5 градуса поповото прасе става по-малко подвижно и се заселва във вертикални тунели.
