Правилното време за сеитбата на соята е през април, и ако сте решили тази година да залегнете на тази култура, то Опитната станция по соята в Павликени е насреща. Тази година агроспециалистите представят четири сорта, които може се окажат подходящи за вашите полета. Сортът „Авигея” е сертифициран през 2010 година и е създаден по метода на половата хибридизация между мутантната линия М-51 и сорта Чар.
Тази соя е ранна с вегетационен период от 106-115 дни.
Стъблото е с височина 80-90 см и са устойчиви на полягане. Цветовете са виолетови, а листата средно-зелени с елипсовидна форма. Бобовете са светло-кафяви със сиво окосмяване, като първите бобове са разположени сравнително високо от почвата – на 10-15 см.
Съдържанието на суровия протеин е от 39,4 до 40,6%, а на суровите мазнини – 18,6-19,9%.Сортът е устойчив на бактериоза и мозайка.
Продуктивността е 160 кг. от дка при неполивни условия и 350 кг – при поливане.
Сортът „Роса” е средно ранен с дължина на вегетацията 120-130 дни. Също е устойчив на полягане, като първите бобове се намират на 12-15 см от земята. Самите бобчета са светло-жълти с дължина 2-3 см и сиво-бяло окосмяване.
Масата на хиляда семена е от 160-190 грама.
Съдържанието на суров протеин е между 37,9 и 40%, а на мазнини – 18,5-19,7%.
Този сорт соя също е устойчив на бактериоза и мозайка.
Също сред средноранните сортове е и „Сребрина”. Стъблото е малко по-високо – между 80 и 98 см, но е устойчиво на полягане. Цъфти с бели цветове. първите бобове са на височина 11-13 см над почвата. Семената са жълти с продълговата форма, устойчиви на начупване.
Сравнително устойчив е на болести като рак по стъблата и бобовете, пригор по бобовете, не е податлив и на аскохитоза, мана и бактериоза.
При поливни условия добивът на зърно достига 380 кг от дка, при неполивни – 180 кг от дка.
Сортът „Ричи” също е средно ранен сорт с вегетационен период от 116 до 121 дни. Стъблото е устойчиво на полягане и не много високо – 60-80 см. Устойчив е на бактериоза и мозайка.
Съдържанието на протеин се движи между 38% и 41.5%, а на сурови мазнини – 18-18%.
При неполивни условия добивите са около 160 кг от дка, а при поливни – 350 кг от дка.
Като азотофиксираща култура и с мощната си коренова система соята сама може да се снабдява с фосфор и калий, което значи, че трябва да е торено запасяващо при предшественика или през есента преди сеитба на соята.
Азотното торене не води до увеличаване на добива, тъй като соята сама се справя посредством изграждане на грудки от азотфиксиращи бактерии и в практиката не се препоръчва предсеитбено внасяне на азот, за да се стимулира формирането на грудки.
