За 139-ти път ние, българите, ще склоним глави пред подвига на опълченците и на хилядите руски, румънски, скандинавски и други европейски доброволци, включили се в освободителната Руско-турска война от 1877-1878 година. Стотици хиляди съвременници ще се поклонят на връх Шипка, възпят в неабравимото вазово стихотворение ,,Опълченците на Шипка“. Нека да отдадем почит към светлата памет на героите, без които България не би могла да отвойва дългоочакваната свобода.
“О, Шипка!
Три деня младите дружини как прохода бранят.
Горските долини трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити, и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье; дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи, и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут, не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал, ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
На вашата сила царят повери прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз, патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът, с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк, катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик, героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
За първи път Освобождението на България се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 г. На тази дата митрополит Антим I, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица" в присъствието на депутати и граждани.
Две години след Освобождението през 1880 г. 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на император Александър II.
От 1888 г. празникът започва да се празнува като Ден на освобождението на България от османско владичество.
След 9 септември 1944 г. празникът спира да се отбелязва като официален и е обявен за шовинистичен. Той започва отново да се отбелязва всяка година с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г. по повод на стогодишнината от подписването на Санстефанския мирен договор, станало на 19 февруари стар стил през 1878 г.
На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София в памет на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II, се провежда тържествена заря-проверка. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България руски, финландски и румънски войници.
