По своят произход медът бива монофлорен, тоест събран от един вид растение, и полифларен – събран от различни растения. На качеството на меда това не се отразява. Медът е лечебен и достатъчно скъп продукт и следните неща купувачът трябва да знае, за да не се сдобие с фалшификат.
Известни са няколко способа за определяне на фалшивия мед. Един от най-разпространените е захарният мед. Правят го пчеларите, като хранят пчелите със захарен сироп в големи количества, а след това го центрофугират. Въпреки, че този мед се изработва в кошерите, този продукт не може да бъде наречен мед, тъй като в него липсва цветен нектар.
По някаква причина се смята, че медът в пити задължително е добър и не може да се фалшифицира. А всъщност, това е лесно. В кошерът се поставят празни светли пити, на пчелите се дава голямо количество захарен сироп, пчелите запълват питите със захарен сироп и запечатват килийкиге с капачета от восък. За непочтеният пчелар остава само да занесе питите с рамките на пазара.
През последните години зачестиха случаите, когато вместо натурален мед на потребителите се предлага изкуствено произведен. Той се произвежда по пътя на киселинна хидролиза на сложните захари (тръстикови или от цвекло) в прости монозахариди (фруктоза, гликоза), използвайки лимонова или оцетна киселина, а също и изпарявайки сок от диня, грозде в открити съдове до необходимата консистенция. Получаваната субстанция има жълтеникав цвят, прилича на меда не само по вкуса и аромата си, но и по съдържанието на захари, но не съдържа ценните биологично активни вещества.
Течният мед може да бъде с всякакъв цвят. Например, медът от горски треви, като правило, е тъмен. Рапичните медове са светли, а най-светъл е от бялата акация.
Медът не бива да бъде мътен, а кристализиралият не бива да има разслоявания и нееднородности. Някои продавачи нагряват медът, за да бъде по-удобен за разфасоване, и разчитат на факта, че купувачите считат некристализиралият мед за по-качествен. А всъщност, кристализирането на меда е сигурен признак, че той е истински.
Медът започва да кристализира 30 дни след центрофугирането. Така че, ако през зимата ви предложат течен мед, то той почти със сигурност е бил нагряван, и то вероятно не веднъж, и за лечебни цели едва ли е пригоден. Много от полезните вещества в меда се състоят от аминокиселини и белтъчини, които при нагряване се унищожават. Дори е установено, че медът има биологичен срок на съществуването си от 37 години. Тоест, биологично активните вещества в меда живеят 37 години, след което медът е просто сладко вещество, без никакви лечебни свойства.
Има няколко лесни начина за проверка на качеството на меда:
- добрият мед се разтваря във вода без остатък, ако на повърхността или на дъното се виждат странични примеси, значи е фалшифициран;
- примесите от тебешир може да се установят, ако към лъжичка мед, разтворена в дестилирана вода, се прибавят няколко капки оцет при наличие на тебешир сместта ще се разпени.
- нишестето в меда се открива, ако към разтворен в дестилирана вода мед, се добавят няколко капки йод. Ако сместта посинее, значи в нея е добавено нишесте.
- натуралният мед от лъжичката трябва да се тегли, а не да изтича, като вода на капки
- разпитайте пчеларя, ако е почтен няма какво да крие, дори е заинтересован от привличането на постоянни клиенти
- течният мед, продаван през зимата и пролетта, преди цъфтежа на медоносните растения, може да предизвика съмнения.