За да станат дръжките на целината годни за трапезата

18-03-2003 г. Целината трябва да е листна, при това от сортове, създадени за тази цел. Може би това е дало основание от практична гледна точка да разделят листната целина на дръжкова и листна. От дръжковата се приготвят различни ястия и салати, а листната, която не прави както кореноплоди, така и дебели дръжки, се използва само като подправка и то предимно в туршии, но за тази цел стават и листата на кореновидната. Важно е при покупката на семената да се осведомите за тези особености. За да стане готова дръжковата целина за консумация през лятото и есента, семената за производство на разсад се засяват в полутопли парници или други отопляеми култивационни съоръжения още през февруари и март. От началото на април до края на май може да се засеят на открити лехи и от този разсад се получава дръжкова целина за консумация през зимните месеци. Разсадът се отглежда по известния начин. От посевките през февруари или март се налага растенията да бъдат пикирани. По-късните се засяват по-рядко или се прореждат, така че пикиране не се налага. Дръжковата целина за малки нужди е най-добре да се отгледа във фитарии (ниски лехи), но може и по бразди. Подходящите разстояния и в двата случая са 60 см между редовете и 30 см межу растенията в реда. За по-голямо механизирано производство се прибягва и към отглеждане в двуредови ленти. Младите растения се засаждат на дълбочината, на която са били в разсадната леха, като се внимава да не се заравя връхната пъпка. Предварително се съкращава до около една трета от корените и върховете на листата. Поливането на засадните растения е необходимо условие за прихващането им. Грижите по време на вегетацията се състоят в отстраняването на плевелите, поддържането на влагата в почвата и бланширането или с други думи избелването. Бланширането е основният момент. С него се цели да се предотврати действието на слънчевите лъчи, така че дръжките да нямат хлорофил, а да останат бели, подобно на аспержите. Това се постига по различни начини, но най-лесно чрез загърляне. Подходящият момент настъпва за ранните посеви (февруари - март) през август, за за късните (април - май) е през октоври, за да се използват дръжките за зимна консумация. Преди да пристъпите към загърлянето приберете листата и ги завържете в горния край с канап или друг превързочен материал. Може да използвате и един от външните листа. Това правате в сухо време, така че по листата да няма роса, за да не загният. За загърляне вземате почва от межуредието и покривате растението до половината. След около седмица загърлате до две трети, а няколко дни по-късно до върха. За 15 дни бланширането приключва и дръжките са готови за консумация. Тъй като бланшираните растения лесно загниват, загърлят се толкова, колкото могат да се консумират или пласират на пазара. Дръжковата целина за зимно потребление се бланшира на открито или в избени помещения. За целта растенията се изваждат с повече пръст около корените и се нареждат в трапове на около 15 см едно от друго. В изби се засаждат във влажен пясък, но макар че е тъмно, добре е е да се покрият също с влажен пясък. Така дръжките стават по-нежни. Много са вкусни задушени в масло, но стават и за другия ястия. (от в. "Фермер новият")