Честито Рождество Христово – този светъл празник, който окрилява, спасява и топли човешките сърца! Преди две хилядолетия на 25 декември е сложено началото и на новото летоброене. Неговият създател е римският монах Дионисий Мали, който изчислява, че Иисус Христос се родил през 754 г. от основаването на Рим. Затова и Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните.
В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните църкви празнували това събитие на Богоявление (6 януари) още по времето на император Константин Велики преди 336 г.
В III век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният Йов и пророк Еремия скърбели. Църковните отци от III и IV век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, Августин Блажени, Климент Александрийски) пък посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово.
В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на IV век, в Антиохия в 375 г. Св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около VII век.
Арменската църква и досега празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в V век.
В България празникът е дълбоко свързан с коледуването, което по традиция започва в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа.
В народните представи тази вечер се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества, а коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
С изгрева на слънцето те загубват тази сила и спират да коледуват.
С коледните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен фолклор - песни, наричания, пословици и гатанки. Коледарските песни се изпълняват при коледуването – на Бъдни вечер дружини от момци „коледари“, водени от по-възрастен мъж, наричан „станеник“, обхождат предварително определена махала и пеят песни по пътя, пред къщата и на къщата, като пожеланията в тези песни са посветени и на домакина (стопанина), овчаря, ловеца, свещеника, невястата, момата, ергена, малкото момче или момиче. Подготовката започва на 20 декември.
Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството.
Коледуват както големи, така и малки момци, които ходят от къща на къща и пожелават на стопаните здраве, щастие, много имане и т.н.
Стани ми стани, Нине,
Нине господине!
Че ти идат добри гости,
Стани ми стани, Нине,
Нине, Господине!
Добри гости – Коледари
Стани ми стани, Нине,
Нине, Господине!
Че ти носят добри вести
Стани ми, стани, Нине,
Нине, Господине!
Овците се оягниха!
Стани ми, стани, Нине,
Нине, Господине!
Кравите се отелиха!
Стани ми, стани, Нине!
Нине, Господине!
Колко звезди на небето
Стани ми, стани, Нине,
Нине, Господине!
Колко здравец на планина
Стани ми, Стани, Нине,
Нине, Господине!
Толко здраве в тая Къща!
Стани ми, Стани, Нине,
Нине, Господине!
След песните водачът на групата, който държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, казва „От Бога ти много здраве, от нас малко веселбица!“
На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христа, Христо, Емануил, Християн, Ренета, Христиана, Кристиан, Кристияна, Христина, Кристина.
