Овощарите често казват, че малко профилактика навреме предотвратява куп грижи за лекуване на дръвчетата, а една от най-важните предпазни дейности в градината е белосването, убедени са от електронното издание „Стопанство”.
Макар есенното белосване да не е особено популярно, ползата от него е трудно да бъде подценена. Чрез него биват унищожени прибралите се в цепнатините на кората вредители, канещи се да презимуват там, изгарят гъбичките, кората на ствола и основните клони се защитава от слънчеви изгаряния, слани, кафяво гниене и биват унищожени мъховете и лишеите. За разлика от него пролетното белосване има в много по-голяма степен декоративен ефект.
Най-добре е дръвчетата да се белосват в слънчеви дни с температури между 0 и 5 градуса по Целзий – тогава разтворът изсъхва по-бързо и няма да бъде отмит от есенните дъждове. Опитните овощари белосват дръвчетата, след като листата им опадат, но от изданието смятат, че изчакването на този момент не е задължително, а по-важно е работата да се свърши, докато времето е още топло.
Добре е обаче в края на зимата (февруари-март) белосването да се повтори, тъй като тогава растенията могат да пострадат от слънчеви изгаряния. Освен това е важно дейността да се извърши, преди вредителите да се появят в градината.
От изданието не пропускат да предупредят, че белосването не е полезно за абсолютно всички дървета – младите до 5-7 годишна възраст, които имат гладка кора, могат да бъдат увредени, като това ще забави развитието им и ще затрудни дишането на кората.
Дейността се извършва на няколко етапа – почистване на ствола и основните клони от мъртвата кора, замазване на раните с градинска смола и полагане на разтвора върху ствола и основните клони на височина повече от метър, като последното действие трябва да се повтори след 3-4 дни.
Овощарите използват различни смеси за белосване, включително собствени варианти, които част от тях пазят в тайна, но най-популярно остава белосването с варов разтвор. По принцип той включва 3 елемента – вещества, придаващи белотата, вещества, осигуряващи прилепването на разтвора (сред които глина, мляко, поливинилацетат, домакински сапун) и вещества, осигуряващи обеззаразяващия ефект (меден или железен сулфат и др.). За да получим качествен разтвор, всички елементи трябва добре да се разбъркат, докато се стигне до еднородна смес, подобна на сметана. Ако разтворът е по-рядък, ще се стича по ствола и няма да донесе много полза, а ако е по-гъст, ще се отрони лесно от дръвчетата, да не говорим за излишните пари, които ще хвърлите за повече вар. Най-добре е слоят при белосването да е с дебелина 2-3 милиметра.
От изданието съветват във всяка кофа с подготвената смес да се добави и по една лъжичка фенол (карболова киселина), чиято миризма ще пропъди мишките и зайците, промъкнали се да гризат сочната кора през зимата. Освен това предупреждават, че цветът не трябва да стига до сив, тъй като няма да осигури защита срещу слънчевите лъчи.
Ето и 3 типови рецепти, предложени от редакторския екип на „Стопанство”.
1. Хидратна вар – 2,5 килограма, 10 литра вода, 500 грама меден сулфат и 200 грама дърводелско лепило.
2. Хидратна вар – 2-2,25 килограма, 10 литра вода, 250-300 грама меден сулфат, килограм „тлъста” глина и по желание – 1-2 лопати прясна говежда тор.
2. Тебешир – 2,5 килограма, 10 литра вода и 10 чаени лъжички домашно лепило от брашно (което може да се замени със сапун, глина или прясна говежда тор).
