Върховният касационен съд (ВКС) потвърди оправдателната присъда на Софийския апелативен съд (САС) по делото "САПАРД" за обвиненията в пране на пари и организиране на престъпна група за финансови операции или сделки с имущество в особено големи размери, съобщиха от правната институция. Прокуратурата бе обжалвала оправдателната присъда за близкия до БСП бизнесмен Марио Николов, съпругата му Марияна Николова, Анна Шаркова, Иван Иванов и Валентин Ангелов. Срещу тях в момента в специализирания съд продължава делото за източване на милиони от Специалната присъединителна програма за селското стопанство и развитието на селските райони.
Обвинението представяше Марио Николов като ръководител престъпна група, чиято цел е била пране на пари чрез източване на 7,5 млн. евро от европейската програма. Делото бе гледано повторно от САС, след като през март 2014 г. ВКС го възобнови по искане от 2013 г. на изпълняващия функциите главен прокурор тогава Бойко Найденов, припомня "Правен свят". Година по-рано САС отново беше оправдал всички подсъдими, след като през 2010 г. те бяха осъдени на първа инстанция от съдия Румяна Ченалова, като единствен оправдан още тогава беше Людмил Стойков.
Основната теза на обвинението бе, че 6 фирми, свързвани с Марио Николов и Людмил Стойков, са били създадени с цел да кандидатстват по програмата „САПАРД” за закупуване на месопреработвателни машини. След това Николов с представители на швейцарски и германски фирми извършил множество сделки с цел изкуствено завишаване на цените на машините, които се връщали в България и трябвало да бъдат субсидирани от „САПАРД”. Ставало дума за износ на стари машини от България, след което били рециклирани и отново внесени в България, но представени за нови.
Два състава на САС приеха за произволни изводите на Ченалова, с които тя бе издала осъдителната присъда. От апелативната инстанция бяха посочили несъстоятелността на тезата, че фирмите са създадени, за да участват по проекти на „САПАРД”, тъй като са регистрирани още в средата на 90-те години на миналия век, далеч преди да започне действието на програмата в България, и са със съвсем различен предмет на дейност.
ВКС се съгласява с тези заключения на апелативния съд, както и с това, че не са изложени никакви доказателства за организирана престъпна група освен познанствата между подсъдимите. Прокурорът не обяснява и не доказва как те са се развили до престъпна група със строго определена цел – изпиране на пари чрез организаторска активност на Людмил Стойков и ръководни действия на Марио Николов.
И според САС, и според ВКС има данни за документна измама, извършена от Марио Николов, но не и за всички подсъдими, за да има престъпна група. Данните за измама са в изпратените от чужбина доклади във връзка с разследвания срещу тамошните участници в сделките с машини, които отдавна бяха осъдени. В тази връзка и в двете разглеждания на делото на втора инстанция беше отбелязано, че разделянето му за различни престъпления – за пране на пари и за документна измама – е попречило за цялостното изясняване на фактите.
