Учени от изследователския център „Джон Инис” в английския град Норич успяха да обяснят защо за селекционерите е трудно да отгледат сортове пшеница, които са едновременно с високи добиви и устойчиви на ранния листен пригор (септориоза) – заболяване по зърнената култура, което може да доведе до намаляване на реколтата наполовина, става ясно от тяхна публикация, цитирана от електронното издание Indicator.
Септориите са голям род гъби, паразитиращи върху листата и стъблата на растенията. Причинителите поразяват над 40 вида култивирани и диворастящи житни култури.
Тъй като гъбичките развиват устойчивост към повечето фунгициди, търсенето на сортове пшеница, устойчиви към септориозата, нараства в Англия от средата на 70-те години на ХХ век, когато болестта се превръща в сериозна заплаха за местните фермери. Но напредъкът в селектирането на сортове, които да съчетават високи добиви и устойчивост към ранния листен пригор, се оказало тежка задача.
Учените от „Джон Инис” анализирали податливостта към септориоза у различни сортове пшеница, отглеждани в Англия между 1860 и 2000 г., и открили, че генът, отговарящ за податливостта към ранния листен пригор, е много тясно свързан с отговарящия за повишаването на добивите и размерите на зърната. „Моята изследователска група се опитва да изясни възможно ли е да бъде разкъсана връзката между тези два гена”, отбелязва ръководителят н изследването Джеймс Браун.
В рамките на анализа учените установили, че през 50-те години на ХХ век експерименталният сорт Heines Peko, получен за повишаване на добивите, е бил кръстосан с основния отглеждан тогава във Великобритания сорт Cappelle Desprez. В резултата на това цялата съвременна английска пшеница води произхода си от него. Това обаче неизбежно е довело и до увеличаване на податливостта към септориоза. „Забележително е, че толкова отдавна взето решение е довело до толкова дългосрочни последици”, коментира Браун.
