Животновъдите изпращат поредната кризисна година с невероятен срив в изкупните цени на мякото, които в някои региони от Плевенско достигнаха до 35 стотинки на литър. Това съобщи пред Синор.БГ Георги Николов, фермер от плевенското село Вълчитрън, чието стопанство наброява 150 крави. По време на изложението на говедовъдите в Сливен Николов беше сред животновъдите, който за пореден път постави важни проблеми, свързани с пазара на мляко.
„Заради сушата добивът на мляко тази година се срина над два пъти, тъй като животните нямаха зелена паша и повечето то тях прегоряха”, посочи още фермерът. Докато миналото лято дневният млеконадой в стопанството на Николов е бил тон и половина мляко, това лято е паднал до 620 кг.
Голяма част от стопаните не са имали и средства за покупка на комбинирани фуражи, които биха помогнали при липсата на свежа трева. Само с по-големи количества произведено мляко фермерите са можели да компенсират ниските цени на млякото и слабите доходи, но явно сушата е изиграла лоша шега.
Провал е имало и при договоририрането на количествата изкупено мляко с мандрите. Ако единия месец преработвателите са обещавали да поддържат цените и количествата, на следващия се отказвали от тези договорки. „Гледаш ги стабилни, обещават, но на втория месец се отказват и не купуват и това беше през цялото лято”, посочва Николов.
Всичко това е предизвикало и фалити, особено при животновъдите от Пловдивско, където масово вървяха обяви за разпродажба на животните. В Плевенско са отчетени фалити само при двама-трима стопани, но там и стопанствата не са толкова много.
Единственият плюс е ранното изплащане на субсидидиите, което този октомври се посрещна от сектора с огромна благодарност. Есенното понижение на цените на комбинираните фуражи също заработи в полза на животновъдите, затова и тази помощ идва в момент, когато фермерите ще успеят да осигурят храната за зимата.
В разговори с министъра на земеделието Десислава Танева животновъдите неведнъж са поставяли и друг проблем, свързан с липсата на работна ръка.
„Докато работим с малцинствата, които нямат трудови навици, нищо няма да постигнем, защото дори да им предоставим най-добрите условия за работа, те по всяко време може да напуснат без предизвестие и да оставят стадата без надзор”, посочи Николов. Това лято си изпатил от подобно семейство, на което дори купил и обзавел къща.
Практиката в Германия показва, че самите фермери може да финансират образованието на бъдещите работници, стига да има съответната нормативна уредба. „Разговаряли сме с министъра на земеделието Десислава Танева за промени в нормативната уредба, но е важно и самите ние като браншови съюзи да се обединим”, посочи още Николов.
Колегата му Бойко Синапов от браншовите организации на овцевъдите обясни, че по предложение на браншовиците е регистриран общ съюз Обединени български животновъди, в който влизат представителите на областните съвети по животновъдство. Според Синапов това е бъдещата обединена организация на животновъдите. За жалост не всички представители на сектора смятат, че това обединение ще защитава реално интересите на бранша, защото в него пордължават да участват и кухи структури без членска маса.
