26-08-2005 г. Продължителните и проливни дъждове през последните месеци забавиха жътвата на пшеницата и ечемика и се получи силно навлажняване на зърното. В много райони неговата влажност достигна 16-17 на сто. Появи се и частично покълване на зърното и заболяване от фузариум. Високата влажност в ожънатата зърнена маса, съчетана с екстремно високите температури, са изключително благоприятни за бързото развитие и размножаване на складовите неприятели и на плесента фузариум. Това налага да се вземат спешни мерки за просушаване на зърнената маса с наличната сушилна техника и с други средства за намаляване на влажността до 12-13 на сто. Икономически важните складови неприятели се развиват оптимално при влажност на зърното 14 на сто. Най-вредните видове от тях, като житната гъгрица например, не снасят яйца и не се размножават в зърно с влажност, по-ниска от 12 на сто, оризовата гъгрица - при влажност под 10 на сто, и зърновият бръмбар (ризосперта) - при влажност под 9-10 на сто. При поява на складови неприятели борбата с тях може да се проведе ефикасно само ако се открият навреме. Това става, като се използват светлинни или хранителни примамки, капани от празни стъклени буркани, метални или синтетични съдове, заровени до отвора на нивото на повърхността на зърновия насип, феромонови уловки и др. Складовите неприятели са голям а и значително разнообразна във видово отношение група и в борбата с тях се налага използването на различни методи в зависимост от вида и степента на нападение. Колективът от научни работници, проучващи тези неприятели, към ИЗР в Костинброд в резултат на продължителни изследвания установи, че методите трябва да се съобразят с най-вредния вид, присъстващ в заразените партиди запаси.Така например, когато пшеницата е нападната от оризовата гъгрица и плътността е 15 броя живи и мъртви бръмбари на 1 кг средна проба и когато преработката й е в близко време, не трябва да се прилагат изтребителни мерки. Тази плътност на неприятеля при по-къси срокове на съхранение не влошава съществено технологичните качества на пшеницата. И едно механично почистване със семечистачна машина, което ще отстрани бръмбарите, ще бъде икономически по-изгодно и по-хигиенично. Когато се очертава по-устойчиво понижение на температурата в нападнатата пшеница или ечемик под 13 градуса, също не се прилагат изтребителни мерки, защото такава температура потиска храненето и размножаването на по-голямата част от складовите неприятели. Мерки за унищожаване се предвиждат, когато степента на нападение от оризовата гъгрица и температурата на пшеничния насип са по-високи от посочените стойности или има по-масово нападение от други складови неприятели. Те са задължителни и за пшеница, предназначена за пазара, при която наличието на жива зараза в нея не се разрешава. Борбата със складовите неприятели не бива да се отлага след откриването им за есента - през октомври-ноември. Тогава започва подготовката на насекомите за презимуване. Подвижните стадии се разлетяват, разпълзяват и се укриват на по-защитени места, където диапаузират, което понижава силно ефикасността на борбата с тях. Мерките за борба, които могат да се използват сега, са два вида: физико-механични и химични. От в. Фермер