Как се продава земя на чужденци в Европейския съюз

20-07-2005 г. У нас продаването на земя на чужденци от години се превърна в национален проблем. За да може непредубеденият човек да си състави собствено мнение по въпроса, ще се запознаем с продажбата на земя на чужденци в Турция и Германия. Ще се постараем да разгледаме какви могат да бъдат нашите икономически интереси от такава продажба и дали е редно да я толерираме или да я ограничаваме. След като прародителите ни слезли от дърветата, започнали да се занимават с лов. Оказва се обаче, че този бизнес хем е опасен, хем е несигурен. Затова започнали да разчитат на продуктите от земята, които били повече и по-сигурни, особено когато хората се грижат за тях. Така се създали земеделието и култът към земята. Това траело хилядолетия. От няколко века обаче се появи индустриалното общество. При него земята и земеделието отдавна са загубили водещата си роля. Ще напомня, че в САЩ само около 2 на сто от населението се занимава със земеделие и че земята е скъпа, когато под нея има петрол или злато, или когато става за строеж на облакодери. Другата земя се продава евтино и безпрепятствено на местни хора и чужденци, стига да имат мерак за такова влагане на пари. В Европа нещата стоят малко по-различно, което се дължи на специфичните особености и различия в някои страни. Консервативна Турция хем смята, че не бива да продава безразборно земя на чужденци, хем се стреми да прилапа преки инвестиции чрез продажба на атрактивни курортни терени покрай Егейско и Средиземно море. САМО ПРЕЗ 2004 Г. СА ПОЛУЧЕНИ 1 МЛРД. ЕВРО ОТ ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ НА ЧУЖДЕНЦИ. За турската икономика това е сериозна финансова инжекция, и то със свежи пари. От друга страна, консервативни и силно националистически среди пускат слухове, че "външни вълци" се стремят да закупят огромни територии със солидни водни запаси и по такъв начин Турция ще бъде зависима, а населението няма да е господар на земята си. В резултат турският конституционен съд преди няколко месеца временно забранява да се продават недвижими имоти на чужденци. В страната вече има няколко десетки хиляди германци, закупили имоти около Аланиа на Средиземно море в Южна Турция, и английска колония около Бедрум по егейското крайбрежие. Решението на конституционния съд предизвикало шок сред пришълците, сградостроителите, посредниците при покупко-продажби на имоти, както и за строителната индустрия. Наложило се спешно да се изготви проектозакон, който да се приеме от правителството и парламента. Според полуофициална местна телеграфна агенция се предвижда чужденци да могат да закупуват терени и къщи в чертите на населени места или непосредствено до тях. Чужденците могат да притежават до 1 ха земя, като вън от населеното място площта е най-много 1 декар. С тези решения се цели хем да се успокоят консерваторите националисти, хем алъш-веришът да върви на големи обороти, за да не се пречи на икономиката. Така и сред чужденците ще се заглади лошият имидж, създаден от споменатата забрана на конституционния съд. В Германия също има пришълци. Това са холандци, живеещи доскоро близо до холандско-немската граница. Тук случаят е малко по-друг. Холандците са с малко по-висок жизнен стандарт - по-високи заплати и с по-високи данъци. Ето защо пресметливият холандец си е направил сметката, че е по-изгодно да живее в Германия (и там да плаща по-ниски данъци), а да работи в Холандия, за да получава по-висока заплата. Така цели квартали от холандски погранични градчета са се прехвърлили в Германия, като за целта хората си купуват най-често терени, на които си строят къщи в типично холандски стил - с червени препечени тухли и с огромни прозорци. Не става дума за отделни случаи, а за редица немски погранични градове, където холандците са станали повече от германците. Някои по-патриотични германци демонстративно развяват немски знамена в двора си, "за да се знае къде се намираме". Холандците също не страдат от липса на патриотизъм и си водят децата на училище през границата в Холандия. В някои общини вече вземат мерки холандците да не са повече от германците. В резултат от "инвазията" германците са си продали по-скъпичко земята и къщите, а холандците си живеят по-евтиничко в Германия. Говори се, че в Полша и Чехия имало ограничения за продажба на земи на чужденци. Може и да е вярно, защото германци бяха изгонени от чисто немски територии в Полша и Чехия след Втората световна война (Силезия и Судетите - бел. ред.). Сега може по носталгични причини някой германец да поиска да закупи бившето си родово имение. Общо взето обаче, германците купуват хотели, вили и парцели в курортни райони на Испания и Италия без никакви ограничения. Немски адвокат твърди, че германец купил испанска къща, като договорът бил сключен в ресторант върху книжна салфетка. Според испанските закони договорът бил валиден. КЪДЕ СМЕ НИЕ? У нас и земеделската земя, и парцелите в населени места като правило се продават на смешно ниски цени. От няколко години англичани, германци, руснаци и други чужденци решиха, че е по-добре да купят вили, ресторанти, апартаменти и парцели, за да летуват в България. Тук-там се появиха и мераклии за земеделски земи. Това се отрази положително на цените на недвижимите имоти. Някъде станаха близки до реалните, другаде скочиха далеч над разумното. В големите градове 100 евро за квадратен метър двор в представителен квартал вече не прави впечатление. Същото се отнася и за курортите покрай черноморското крайбрежие. Започна се невиждано (и самоубийствено!) строителство покрай и в плажовете, защото сметките показват, че за една-две години вложеният капитал сигурно се възвръща, а това не е обичайно в световната практика. И у нас "доброжелатели" се хвърлиха да търсят начини да спрат продажбите на земя по псевдопатриотични, псевдоикономически и какви ли не още съображения. Сега обаче е моментът, когато германците, недоволни от скъпотията, пренаселеността и липсата на спокойствие в Испания, са тръгнали да "превземат" плажове покрай Западното Черноморие, Егейско море и Източно Средиземно море. Ако успеем да се "напазаруваме" по време на тази западноевропейска мода, ще спечелим. Ние обаче поставяме 7-годишен мораториум върху продажбата на земя и прилагаме какви ли не други измишльотини, с което правим фактически услуга на комшиите изцяло за наша сметка. Може жените им да ходят с шамии, а ходжите да командват анадолските и кюрдските овчари, но там има и достатъчно читав народ, който вижда къде е келепирът. Ние сме единствените, които гледаме как да се самоизлъжем, а не да запазим собствения си интерес. След като толкова земя пустее необработена, просто е срамота да поставяме необмислени ограничения за продажбата й на чужденци. След 7 години никой не може да каже каква ще е модата - дали да се купуват терени отвъд полярния пояс, защото там ще е по-хладно през летните горещини, или пък заможните рускини няма да решат да почиват на Луната, а не във Варна. Тогава ще се хапем, където не се стигаме. От в. Фермер