До една-две години ще бъде въведена нова система за противоградова защита, която ще обхване всички обработваеми земеделски площи в България. Това съобщи пред фермери във Велико Търново заяви министърът на земеделието и храните Десислава Танева. Заедно със застрахователи и браншови организации бяха обсъждани наложителни мерки за развитие на системата за превенция срещу градушките, с които да се противодейства на неблагоприятните климатични явления.
Сега се покриват малко над 10 млн. дка от противоградните полигони, а след осъществяване на реформата защитаваната обработвана земя ще достигне 91,4% от общия размер, или 36 590 185 дка.
Останалите 8,6% обхващат площи, върху които не може да бъде извършвана защита, поради ограничения от различен характер - площи в погранични райони, буферни зони и рискови територии, посочи още Танева.
Разширяването на противоградовата защита ще се осъществява по два метода. Първият ще включва изграждане на 32 нови ракетни площадки към сега действащите в Южна България, така че да се доизгради и уплътни ареалът на защита в този район.
Вторият метод ще се използва предимно в Северна България, като там ще се използват основно самолети. Този способ е успешно прилаган в съседни държави като Гърция, Израел и други.
„За да функционира този нов модел, фермерите ще следва да заплащат такса, която ще варира от 0,68 до 0,90 лв. на декар“, поясни още министър Танева. Събраните средства от такси ще бъдат част от бюджета на държавно предприятие, което ще осъществява противоградовата защита.
„За целта ще бъде обособено държавно предприятие след преструктуриране на Изпълнителна агенция за борба с градушките,“ съобщи Десислава Танева.
Таксата ще покрива оперативните годишни разходи за противоградова защита, като в тях се включват и застраховките на земеделските площи, които се защитават”.
Авиационният метод за защита се очаква да стартира още от следващия сезон с използването на общо 10 самолета. Първоначално ще бъдат купени два, а другите ще бъдат наети.
Министър Танева информира, че планът за реформа на противоградовата защита в България е изготвен съвместно с Агенцията за борба с градушките и представители на застрахователите в България и БАН.
По време на събитието, днес, участниците дискутираха възможности за усъвършенстване и разширяването на системата.
Представителите на браншовите съюзи също са изразили становища, които по-късно ще бъдат представени на администрацията в писмен вид.
„За нас е важно да се определят такива лимити на плащания, които да са обвързани с начина на производство. Известно е, че спецификата при защита за поризводство на зърно и на зеленчуци е различна“, коментира за Синор.БГ Мариела Йорданова, зам. председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Самите фермери настояваха разходите за противоградна защита да се изчисляват на база доходи, а не разходи.
На този етап обаче администрацията е решила таксите да се определят въз основа на разходите за произовдство.
„Ще си сътрудничим с Министерството за реализирането на тази идея и ще съдействаме тя да се осъществи“, заяви Коста Чолаков от Асоциация на българските застрахователи, който представи възможностите за използване на застраховане като елемент на системата за защита от градушки.
Ръководителят на Окръжна служба за борба с градушките, окръг Розенхайм, Германия г-н Георг Фогл и проф. Зафиров от Института за космически изследвания към Българската академия на наукитe запознаха присъстващите с опита и практиката в използване на авиацията за борба с градушките и други неблагоприятни климатични явления.
