От тази година 20 май ще бъде честван като Международен ден на пчелите, стана ясно на проведената в турския град Анталия 30-та сесия на регионалната конференция на Организацията за земеделие и прехрана за страните от Европа и Централна Азия, съобщи електронното издание Казах-Зерно. Инициативата за честването на международен ден на пчелите бе на делегацията от Словения. Предложението бе прието без възражения – та нали всички обичат мед.
Самата конференция бе посветена на регионалните акценти в борбата с глада и осигуряването на продоволствената безопасност. Според генералния директор на организацията Жозе Грасиану да Силва подобни форуми помагат за определянето на регионалните приоритети в осигуряването на продоволствената безопасност, тъй като отделните страни се различават като по нивото на развитие на селскостопанския си отрасъл, така и по природно-климатични условия, а съответно – и по предизвикателствата, пред които се изправя тяхното население и правителства. „Мнозина дребни земевладелци са принудени да изоставят фермите си, тъй като климатичните промени ги лишават от възможността да обработват своите парцели. Затова проблемът трябва да се решава из основи – да се създават условия за работа на фермите, като по този начин се усилва продоволствената безопасност”, заяви Да Силва.
На свой ред турският министър на селското стопанство Фарук Челик изтъкна, че усилията на държавите от Европа и Централна Азия с подкрепата на Организацията за земеделие и прехрана са дали възможност бъде намален броят на гладуващите в региона с 40% от 90-те години на XX век досега. Челик обаче припомни, че в света 800 млн. души продължават да не си дояждат хронически, докато 500 млн. души страдат от затлъстяване, което също представлява заплаха за продоволствената сигурност. Той подчерта също, че около една трета от произвежданите ежегодно в региона храни просто се изхвърлят, а същевременно биха стигнали за решаването на всички проблеми с глада.
Според него е необходимо и да бъде увеличена производителността на селското стопанство в световен мащаб с 60%, за да бъде решен въпросът с изхранването на нарастващото световно население през следващите десетилетия. „Ако не предприемем нищо за решаването на проблема, не изключвам след 30-40 години нашите внуци да водят войни, причината за които ще бъде борбата за храна”, категоричен бе той.
Турският министър бе подкрепен от Да Силва, според когото освен гладът се е появил и друг проблем – неправилното или непълноценно хранене. В Европа и Централна Азия 55% от населението е с наднормено тегло, а 20% от хората страдат от затлъстяване. Освен това се наблюдава тенденция за забавяне на растежа на децата, което също е свързано с лошите хранителни навици.
Централна тема в много от изказванията бе т. нар. „Дневен ред 2030” – всеобхватният концептуален план за световни промени, разработен от ООН и одобрен през есента на миналата година в Ню Йорк от световните лидери. Той предвижда постигането на 17 основни Цели за устойчиво развитие, в които първите 2 реда са за ликвидирането на бедността и глада. Затова планът се смята за тясно обвързан със задачите на Организацията за земеделие и прехрана. Стратегията за постигането на тези цели трябва да бъде разработена от всяка държава самостоятелно, опирайки се на опита и подкрепата на агенцията към ООН. Представители на министерства на селското стопанство в отделните страни отбелязаха, че независимо от уникалността на предизвикателствата пред всяка държава те могат да бъдат решени само при съобразяването на регионалните приоритети със световните задачи, определени от Организацията за земеделие и прехрана, тъй като единствено по този начин може да бъде създадена устойчива световна продоволствена система.
Участниците в конференцията определиха като една от ключовите задачи на „Дневен ред 2030” повишаването на стандарта на живот в селските райони, тъй като именно в селата в момента живеят най-слабо осигурените хора, често нямащи възможност дори да се нахранят пълноценно. Според тях сред инструментите за изпълнението на тази задача са както повишаването на производителността на труда, така и помощта за селяните от страна на държавата при излизането на нови пазари за реализиране на тяхната продукция.
