У нас през месец май в зависимост от метеорологичните условия и развитието на лозата се провеждат първите пръскания срещу маната. Гъбата, причинител на болестта, презимува като зимни спори (ооспори) в опадалите листа и в почвата. Напролет при температура от 11 до 33 градуса и влажност на почвата над 70% зимните спори покълват и причиняват първите заразявания по младите нарастващи листа. По тях се образуват бледозелени, едри, закръглени петна, наречени „мазни петна”, които са ясно видими на преминаващата светлина. По долната страна на петната се образува белезникав спороносен налеп.
Маната напада всички зелени части на лозата – листа, леторасти, цветове, зърна. Развива се през целия вегетационен период. Разпространението на заразата става чрез летните спори, които се образуват върху първите мазни петна. Спорите се образуват при температура между 13-28 градуса и относителна влажност на въздуха над 90%. Разнасят се от вятъра и дъжда. Спорите покълват само при наличие на свободна водна капка върху растителната повърхност в продължение най-малко на 2 часа. Благоприятно за развитие на болестта е сравнително хладното време (18-20 градуса) с чести, но слаби превалявания или при наличие на роса. При температура над 30 градуса развитието на болестта се ограничава. Особено критични за появата на болестта от развитието на лозата са фазите от появата на ресата до наедряване на зърната, колкото грахово зърно.
Борбата срещу маната по лозата се води предпазно. Възможност за правилно определяне моментите на пръсканията дава научно разработения метод на инкубационните периоди (времето от заразяването до появата на първите признаци на болестта). По този метод работят и дават необходимите данни специалистите по прогноза и сигнализация към отделите по растителна защита към областните инспекции по опазване на храните.
У нас в масовата практика лозарите, разчитайки на своя опит, пръскат веднага след откриването на първите мазни петна. Следващите пръскания са в зависимост от растежа на леторастите и условията на времето. При чести превалявания се пръска през 6-7 дни, при засушаване през 12-14 дни. Условие, което трябва да се спазва е: новият прираст на леторастите не трябва да се оставя непокрит от препарата.
Между препаратите, използвани срещу маната по лозата, много широко приложение намира 1% бордолезов разтвор. У нас са одобрени и други медсъдържащи продукти: бордо микс 20ВП – 500-600 г/дка (бордолезова смес – меднокалциев сулфат), витара 50ВП (меден хидроокис) – 150г/дка, купретин М (бордолезова смес) – 400 г/дка, купро 50ВП (меден оксихлорид) – 250 г/дка, купроксат ФЛ (триосновен меден сулфат) – 300 мл/дка, купроцин супер М (манкоцеб + меден оксихлорид) – 200 г/дка, косайд 200ВГ (меден хидроокис) – 120 г за100 л/дка, меден оксихлорид 50ВП – 250г/дка, медян екстра 350СК (меден оксихлорид) – 350 мл/дка, син камък (меден сулфат) – 1% бордолезов разтвор, фунгуран ОН50ВП (меден хидроокис) – 150 г/дка, шампион ВП (меден хидроокис) – 150 г/дка, румба 35СК (меден оксихлорид) – 350 г/дка за 100 л разтвор/дка.
За маната по лозата са одобрени и следните контактни препарати с предпазно действие: антракол 70ВГ – 150 г/дка, банко 500- 20 мл/дка, делан 700ВДГ – 50 г/дка, дитан ДГ – 300 г, дитан М45 – 300 г/дка, електис 75ВГ (роксам 75ВГ) – 180 г/дка, внесен през 7 дни, кабрио топ – 150 г, интервал на третиране 7-10 дни, куадрис 250СК – 7,5 мл, манкоцеб 80ВП – 300 г/дка, манфил 80ВП – 200 г/дка, манфил 75ВГ – 210 г/дка, пенкоцеб 80ВП – 200 г/дка, пенкоцеб 75ВГ – 210 г/дка, полирам ДФ – 200 г/дка, санкоцеб 80ВП – 300 г/дка, фолпан 80ВДГ – 150 г/дка.
