Интензивните валежи довлякоха гъбни болести по полските култури

23-06-2005 г. При зимните зърнени житни култури периодът изкласяване-наливане на зърното протича през втората половина на май до края на юни. Прекомерните валежи през това време предизвикват полягане на посевите и нападение от гъбни болести. По своя характер полягането при житните бива два вида - стъблено и прикореново. Стъбленото полягане се среща по-често и се изразява в огъване на стъблото при първото или второто надземно междувъзлие. Прикореновото полягане е по-рядко срещано. При него стъблата на растенията не се извиват, а падат върху почвата цели, като корените им се изтеглят частично от почвата. Този тип полягане настъпва най-често при сортове със здрави стъбла след силно размекване на почвата от продължителни валежи, което наблюдаваме сега, съпроводени със силни ветрове. Като предпазни мерки срещу прикореновото полягане имат значение сеитбата с по-едри семена на твърдо легло, по-дълбокото залагане на възела на братене и други. Изтеглените през пролетта посеви страдат по-силно от прикореново полягане. Като директна мярка се препоръчва изпасване на посевите от овце при суха почва, но то е трудно приложимо и често пъти със съмнителен успех. При люцерната тези валежи са от голямо значение, тъй като през юни се осъществява вторият подраст, а за да се получи задоволителна маса от него, долната граница на пределната полска влагоемност трябва да бъде 80 на сто. Тази култура обаче не понася воден слой над почвата, защото се получава удавяне на растенията. Настоящите интензивни валежи могат да причинят увреждания на тази култура, особено на посевите на равни и неотцедливи терени или на такива, които не са изравнени и в ниските места се задържа воден слой над повърхността на почвата. Зърнено-бобовите култури - соя, фасул, леща и други, не се развиват добре при излишна вода в почвата. Те пожълтяват и може да загинат напълно, ако водата се задържи продължително време. Особено трудно понася излишната вода фасулът. При такива условия бобовите култури се нападат и от гъбни болести. Излишната влага в почвата задържа развитието на корените на картофите, а клубените загниват. Преовлажняване на почвата не понася и слънчогледът, особено в по-ранните фази на развитието му, което често води до оредяване на посева. Изобилните валежи през първата половина на юни нанесоха поражения и с проявата на т.нар. площна ерозия. Наблюдаваните проливни валежи превишават попивната способност на почвата и образувалият се воден отток изнася фините почвени частици и хранителните вещества. Ето защо почвите, засегнати от площната ерозия, остават на повърхността си по-песъчливи и едрозърнести. Мощността им намалява и те са по-бедни на хранителни вещества и по-неплодородни. Oт в. Фермер