Достатъчна ли е само една година, за да успеят бизнес и администрация да осъзнаят доколко успешно е подпомагането по линия на обвързаната подкрепа и дали размерът на субсидиите трябва да се промени? Тези два въпроса се опита да зададе Синор.БГ на министерството на земеделието, което до първи август 2016 г. трябва да обяви в Брюксел дали България иска промяна в процента на подпомагане по линия на обвързната подкрепа, съставляващ 13% от общия бюджет за директните плащания на страната. По предварителни изчисления до 2020 г. по линия на обвързаната подкрепа тези 13% годишно съставляват около 118 млн. евро, или 206 млн. лева. Общият бюджет 2014 до 2020 г. е в размер на 790 млн. лева.
Само да припомним, че при преговорите по втория програмен период България стана една от малкото държави-членки на ЕС, която увеличи процентът по обвързаната подкрепа от 3,5 на 13. Основният мотив е, че тези средства ще отидат изцяло за животновъдство и зеленчукопроизводство, видимо ощетени от субсидии през първия програмен период.
Резултатите от прилагането на тази подкрепа през 2015 г. е от огромно значение за анализите, затова и Синор.БГ отправи въпроси към агроминистерството за ефекта от това подпомагане. Вместо отговор от ведомството ни обясниха, че подобен анализ щял да бъде направен, след като приключи заявяването на пощите за 2016 г. Сиреч от юни до август можело да се говори по темата.
Едва ли някой се изненадва от нежеланието на администрацията да открие пред бизнеса какъв е ефектът от субсидирането. За да сме от полза на фермерите, решихме сами да проверим колко стопани са били подпомогнати през миналата година, използвайки данните от фонд „Земеделие“.
И така в края на 2015 година по линия на обвързаната подкрепа животновъдите получиха 114 656 826 лева, които им бяха изплатени на два транша. При първия транш по петте схеми по обвързана подкрепа субсидиите отидоха при 17 567 животновъди, а при втория транш бяха подпомогнати 12 хиляди фермери. Излишно е да питаме защо се получава тази разлика, явно експертите имат обяснение, но нямат време да я разкрият пред бизнеса.
Преди по-малко от месец фондът преведе и 76 млн. лева по схемите за плодове и зеленчуци. Близо 7 хиляди земеделски стопани, заявили финансиране за плодове, зеленчуци и зеленчуци оранжерийно производство, които са попълнили декларация по образец и са предоставили документи за реализация на произведената продукция в срок до 31 януари 2016 г., ще получат подпомагане по схемите, обясниха по-рано от фонда.
И така помощта по схемите за обвързана подкрепа е достигнала до 24 хиляди стопанства на животновъди и зеленчукопроизводители.
На фона на общия брой стопанства не се наемаме да изчисляваме в проценти кои са успели да получат нужната помощ. Потърсихме последните данни на статистиката за броя на стопанствата, които се числят към така наречените уязвими сектори.
Най-актуалната информация за специализираните стопанства, в които се произвеждат пресни зеленчуци, е от 2010 г. и показва, че в страната тогава е имало 18 223 стопанства при 21 827 през 2003 г. При плодовете стопанствата са съответно 32 111 през 2010 г., при 32 965 – през 2003 г.
При специализираните животновъдни стопанства, отглеждащи преживни животни, през 2010 г. те са наброявали 88 830, докато през 2003 г. са били 117 337.
Ако обобщим, картинката е ясна – през 2015 г. помощта е отишла при 17 хиляди животновъди от потенциално допустими над 88 хиляди стопанства и у 7 хиляди производители на плодове и зеленчуци, при потенциално 40 хиляди стопанства.
Нашето проучване не свършва дотук, тъй като фонд „Земеделие“ е направил анализ на най-често допусканите грешки от фермерите при заявяването на обвързаната подкрепа през 2015 г.
Тъй като кампанията по 2016 г. още тече, решихме да препечатаме тези изводи, за да сме полезни на фермерите, така че подпомагането да достигне до повече хора.
Грешки при обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци.
За всеки бенефициент – при подаване на заявлението, въз основа на наличните данни към момента на въвеждането им в ИСАК, системата ще направи проверки и ще излезе документ преди разпечатването на заявлението. Това са предварителни проверки, които се правят при подаване на заявлението за подпомагане – т.нар. автоматични проверки, които са част от заявлението през последните години, но нямат характер на административни проверки. Извършват се единствено с цел информираност на кандидата.
Резултатите от тези проверки се разпечатват отделно и се дава възможност всеки кандидат да се запознае с тях и да отстрани тези от тях, които смята, че действително са грешки, а не негово изрично решение.
♦ Сред допусканите грешки през кампания 2015 по директните плащания са:
♦ Не е заявена схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (СЗ), при декларирани парцели с някоя от следните култури полско производство: домати, пипер, краставици, корнишони, главесто зеле, лук, патладжан, моркови, фасул за зелено, грах за зелено, чесън, картофи, тикви, дини, пъпеши;
♦ Не е заявена схема за обвързано подпомагане за плодове (СП), при декларирани парцели с някоя от следните култури: ябълки, круши, кайсии/зарзали, праскови, нектарини, сливи, череши, вишни, ягоди, малини, орехи;
♦ Не е заявена схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК), при деклариран парцел с някоя от следните култури: фасул (зърно), нахут, грах (фуражен за зърно), леща, бакла, вигна, соя, фъстъци, люцерна, фий, еспарзета, бурчак, детелина, звездан, лупина, икуствени ливади-смесени насаждения;
♦ При наличие на овце майки/кози майки под селекционен контрол не се заявяват едновременно схемите по ПНДЖЗ и обвързана подкрепа за овце майки и кози майки под селекционен контрол (ДЖСК). Комбинацията е допустима;
♦ Не се заявяват биволи по схемата за обвързана подкрепа за биволи, въпреки че са заявени по АЕП.
Сред пропуските при подаване на заявленията за Кампания 2015 е и неотчитане на посочените в заявлението резултати от автоматичните проверки в ИСАК, както и липсата на схеми за конкретни парцели.
