От 2015 г. България би трябвало да подпомага по линия на обвързаната подкрепа животновъди, зеленчукопроизводители и овощари, за които годишно може да се заделят по 13% от директните плащания. Министерството на земеделието вече трябваше да е готово с направленията за подпомагане, така както го направиха останалите европейски държави, посочи в интервю за AgroTV председателят на Институтa за агростратегии и иновации Светлана Боянова. Заедно с колегата си Христо Цветанов тя припомни, че страната ни успя да извоюва в преговорите с Европейската комисия висок процент на обвързана подкрепа. При начално предложение от 3,5% този дял беше повишен на 13%, така че българските фермери да разчитат на този вид помощ до 2020 г.
Страната има опит в подобен тип подпомагане чрез схемите за качество на плодовете и зеленчуците, за крави с бозаещи телета, за овце и кози майки, за подкрепа в необлагодетелствани райони и в нитратни зони. Въпросът е да се очертаят точните посоки, така че хората да имат идея за бъдещите си бизнес стратегии, посочи Боянова.
Еврозаконодтаелството позволява да се подпомагат най-различни култури - зърно, маслодайни семена, протеинови култури, бобови растения, лен, коноп, ориз, черупкови плодове, картофи за нишесте, мляко и млечни продукти, семена, овче и козе месо, говеждо и телешко месо, маслиново масло, копринени буби, сух фураж, хмел, захарно цвекло, захарна тръстика и цикория, плодове и зеленчуци. Като част от от зелените дейности по линия на първи стълб са и дървесните култури с кратък цикъл на ротация. Държавата обаче трябва да избере някои от тях.
По линия на обвързаната подкрепа бюджетът в периода от 2014 до 2020 г. е в размер на 790 млн. лева, или годишно това означава по 206 млн. лева за екстензивните сектори. През 2014 г. фермерите ще получат повече от тези 206 млн., отпуснати като доплащания от бюджета. В бъдеще това ще става от европейското финансиране.
Според Боянова би трябвало да се мисли по-мащабно, като се заделят средства примерно и за напояване.
Отпуснатите средства само по себе си не решават проблемите в сектора, ако не се създадат редица други условия, които да насърчават производството, обясни и Христо Цветанов.
„По отношение на плодовете и зеленчуците имаме проблем с организацията на пазара, с групите производители, защото разпокъсаността на производството е слаба страна в този процес”, обясни фермерът. Той припомни и другият сериозен проблем е с бизнеса, който работи без документи, не издава фактури или пък ги издава със завишена стойност. „Определено фермерите бихме искали да се възползваме от максималния размер от 13% от тази подкрепа. Но само наливането на пари не би възродило секторите,” подчерта експертът.
Според Боянова държавата би трябвало да разпише в Програмата за развитие на селските райони мерките за групи/организации на производители, за да се прилагат на практика, а не както при миналия период, само на хартия. В програмата за селските райони трябва да се даде директен стимул за инвестиции, които се правят от групи/организации на производители. „Хората искат да се обединят, за да печелят. Инвестициинната субсидия може да ги стимулира да ползват обща земеделска техника, хладилници, складове за съхранение на продукцията” посочи още експертът.
