След оспорвани дискусии по промените за прилагане на подмярката 4,1 за инвестиции в земеделски стопанства комитетът по наблюдение на новата прогарма за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020 г.) одобри основната част от предложенията, направени от министерството на земеделието. Всички предложения ще бъдат включени във второто искане за промяна (нотификация) на програмата, което ще бъде изпратено за обсъждане в Европейската комисия.
Въпреки несъгласието на голяма част от браншовите съюзи да не се пипа таванът за подпомагане и той да остане 1,5 млн. евро за всеки проект, комитетът все пак е одобрил предложението на министерството максимумът да бъде сведен до 1 млн. евро.
В полза на това намаляване са гласували от Националния съюз на зърнопроизводителите, Асоциация Биопродукти и др., докато срещу това решение са застанали Асоциацията на земеделските производители в България, Националният съюз на говедовъдите, Асоциацията на агроекологичните производители и др.
Позицията на министерството на земеделието е, че европейското подпомагане е насочено основно към вече съществуващ бизнес, който се нуждае от развитие и чието субсидиране може да падне до 1 млн. евро. По този начин бюджетът на програмата би стигнала до повече фермери, е посочил пред комитета зам. министърът на земеделието Васил Грудев, който е бил подкрепен от част от браншовиците.
Досегашната практика да се подпомагат нови проекти отварят вратичка срещу появата на кухи фирми, създадени само да точат пари от еврофондовете, затова и намалението на субидиите до 1 млн. евро е добър вариант, коментираха за Синор.БГ от асоциацията на зърнопроизводителите.
Втората важна промяна, приета от мониторинговия комитет, е свързана с намаляването на процента съфинансиране за всеки проект. Решено е този таван да падне от 70% на 60% при преференциалните сектори, а за останалите проекти това съфинансиране да остане 50%, както е в момента.
Въпреки първоначалното намерение на министерството да намали до 60% и колективните проекти на групите и организациите на производителите, комитетът по наблюдение на програмата е направил компромис, така че еврофинансирането за колективните проекти остава 70%.
Мотивът на министерството е, че за последните месеци интересът към сдружаването и нараснал изключително много. Само преди месец регистрираните групи и организации бяха 14, а сега вече са 25. Актуалната статистика е посочена от Слави Кралев, юрист в министерството, който е пояснил, че всеки ден има нови заявки от групи и организации.
Затова е решено този процес да се насърчава с по-голям процент евросубсидии, такае че само при колективните проекти съфинансирането да бъде 30%, а европомощта – 70%.
Комитетът е променил и основни критерии, свързани с оценката на проектите.
Одобрени са два нови критерии за оценка, които ще трупат повече точки при одобрението. Така от досегашните 100 максимални точки за всеки проект таванът скача на 120 точки.
Нови десет точки ще се дават за фирми, които са на пазара поне от три години и които осигуряват работа за поне 5-ма души работен персонал. Целта е да се насърчи заетостта. По време на БАТА Антон Аспарухов от дирекция "Програма за развитие на селските райони" обасни, че този стимул ще се дава и на градинари, които докажат сезонна заетост за повече от петима работника.
Други 10 точки ще се дават и за така наречения интегриран подход, при който фермерите инвестират в ново строителство или оборудване, различно от земеделска техника. Примерно, ако един фермер иска първично да преработи продукцията си или да я съхранява, за тази инвестиция той ще получи бонус точки.
Отпадат бонус точките за биологично производство в преход и тази промяна беше оценено изключително добре от зърнопроизводители, градинари и биопроизводители, според които този приоритет отваряше широка врата за точене на субсидии чрез неработещи проекти.
Променят се и точките за проекти в Северозападна България, като тези за Плевенска област падат на 1 точка, за Ловешка – на 2. Единствено Видинска, Монтанска и Врачанска област ще получават максимумът от 5 точки, е решил комитетът по наблюдение.
