Начало » Новини » Страната
29.01.2016 г.

България удължи забраната за улов на есетри с още пет години

Мярката е необходима, но са нужни и други сериозни действия, смятат от WWF
България удължи забраната за улов на есетри с още пет години

Wikipedia

Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури публикува тази седмица на сайта си заповед за въвеждане на нова петгодишна забрана за улов на есетри в българската акватория на река Дунав и Черно море, съобщиха от фонда за дивата природа WW . Документът носи подписите на министрите на земеделието и храните Десислава Танева и на околната среда и водите Ивелина Василева. С него се забранява уловът на четирите вида есетрови риби, които все още се срещат в Дунав и в Черно море – руска есетра (Acipenser gueldenstaedtii), чига (Acipenser nilhenus), пъструга и моруна (Huso huso).

Заповедта представлява на практика удължаване с още пет години на забраната за улов на есетри, въведена у нас през 2011 г. Подобна забрана съществува в Румъния от 2006 г.

При случаен улов на екземпляри те трябва незабавно да бъдат върнати обратно в реката. Забранява се пренасянето, превозването и продажбата на есетрови риби и продукти от тях, уловени в българската акватория на река Дунав и Черно море, гласи текстът.

Тази мярка безспорно е необходима, но извън нея са нужни и други сериозни действия, координирани между държавите в поречието на Долен Дунав, за опазването на тези емблематични риби, коментира Веселина Кавръкова, директор на WWF България.

Есетровите риби достигат полова зрялост сравнително късно - при моруните, които живеят до 100 години, това се случва след 14-18-годишна възраст. По тази причина пет, та дори и десет години са твърде кратък период, за да очакваме резултати от забраната на улова, посочи тя.

Ограничението върху улова обаче е само един от факторите, който би могъл да допринесе за възстановяване на популациите. Ключово е значението на опазването и възстановяването на местообитанията на есетрите.

През последните години експерти от WWF България проучваха състоянието на есетрите и техните местообитания в българския участък на реката. След месеци работа на терен и стотици хвърлени мрежи, тези проучвания са все още в начален етап, а научните данни за есетрите са недостатъчни. Необходимо е проучванията да продължат – само ако знаем повече за местата, на които се размножават есетрите, ще можем да вземем ефективни мерки, за да ги защитим, посочи Кавръкова.

Зарибяванията също представляват възможност за укрепване на тези видове – три от които са  критично застрашени, а един е със статут на застрашен. През изминалите две години WWF България разсели над 50 000 малки чиги в река Дунав. Би било добре подобни зарибявания с генетично чисти дунавски екземпляри да се правят и от правителствата на държавите по течението на Долен Дунав.

WWF България ще продължи да работи в тясно сътрудничество с офисите на организацията в Румъния, Сърбия и Украйна за опазването на удивителните дунавски есетри. Изключително важно е да запазим долното течение на Дунав (от хидровъзела „Железни врата“ до Делтата) в естественото му състояние, за да дадем шанс на есетрите и на другите видове, населяващи водите на реката, призова Кавръкова.

 

За есетрите:

Появили се преди 200 милиона години, есетровите риби са древен вид мигриращи риби, които днес са на ръба на изчезването. Басейнът на река Дунав е запазил някои от най-важните популациите на есетрови риби в света днес, като Румъния и България притежават единствените все още жизнеспособни популации от диви есетрови риби в Европейския съюз.

Въпреки че са надживели динозаврите, днес есетрови риби са най-застрашените животни, включени в Червената книга на световнозастрашените видове на Международния съюз за опазване на природата. До 19-ти век гигантски есетрови риби мигрират по река Дунав чак до Германия и на тях разчитат много рибарски общности. Днес обаче три от шестте местни дунавски видове се определят като критично застрашени, един като застрашен, а два се смятат за изчезнали.

Основните заплахи пред есетрите са измененията в реката (загубата на местата за размножаване и отрастване на рибките и прекъсването на миграционния им път), замърсяването на водата, свръхуловът и бракониерството.

България удължи забраната за улов на есетри с още пет години
3215

Последни материали
Виж
Градината и ние
Как да торим за формиране на вкусни и качествени домати
Предложения от бизнеса
Василев: Обвързаната подкрепа да се дава според Картата на зеленчуците в България
Селскостопанска академия
Възстановяват сътрудничеството между българската и руска аграрни науки
Нова подкрепа и за стартиращи производители
ЕК отпуска още 120 милиона евро за пчеларите
Фонд Земеделие
От 3 до 31 юли ще се приемат документи за доилна техника
По СЕПП участие са заявили 60 248 земеделци
106 727 земеделски стопани подадоха заявления за Кампания 2019
Свързани материали
Виж
Пази природата
WWF зариби Дунав с още над 20 000 есетри
Две новоизлюпени есетри, открити в българския участък на Дунав
WWF е готова да предостави на институциите цялата информация , с която разполага
България и страните от Долен Дунав трябва да координират действията си за опазването на есетрите
Анализи на природозащитниците
В Дунав има ново поколение диви есетри
Околна среда
В деня на Дунав 50 хиляди млади чиги са разселени в реката
Еколози провеждат международна конференция в София
България и Румъния ще предприемат мерки за опазване на есетровите риби
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2019

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам