През май 2013 г. Европейската комисия ограничи използването като инсектициди на група вещества с общото име „неоникотиноиди”, но още през 2008 г. в общността бе въведена забрана за обработка на посевите с царевица с този тип препарати. Неоникотиноидите са група вещества, изключително ефективни в борбата с насекомите. Синтезират се изкуствено, влияят върху рецепторите на нервните клетки и пресичат предаването на нервните импулси.
Върху нервните клетки на насекомите тази група вещества въздейства много по-силно, отколкото при гръбначните животни. Най-известните инсектициди, съдържащи неоникотиноиди, са „Клотианидин”, „Имидаклоприд” и „Тиаметоксам”, припомнят от електронното издание AgrarHeute. Оттам са подбрали 8 факта за тази група вещества.
1. Неоникотиноидите се използват най-вече за борба с вредните насекоми, като по-голямата част от тях се прилага при обработка на листата и почвата.
2. Заради употребата на неоникотиноиди измират пчелите. Още в началото на века се появиха първите подозрения, че някои вещества, влизащи в състава на химикалите, които защитават семената на култивираните растения от вредители, са виновни за гибелта на пчелите. Многобройни изследвания показаха въздействието на неоникотиноидите върху организма на насекомите, опрашващи растенията.
3. Европейската агенция за безопасност на храните проучи по какъв начин използването на неоникотиноиди вреди на пчелите. Веществата, водещи до фаталния изход, попадат в организма на насекомите чрез полена и нектара. Поради тази причина използването на този тип инсектициди бе разрешено само при обработването на онези растения, към които пчелите не проявяват особен интерес. Опасните вещества обаче могат да се пренасят и чрез праха и чрез гутация (сълзене) на растенията.
4. През 2013 г. въз основа на съобщенията на агенцията бе ограничено използването на инсектицидите „Клотианидин”, „Имидаклоприд” и „Тиаметоксам” на територията на ЕС. Употребата им бе разрешена само при обработването на техническите растения. Освен това за някои култури бе въведена пълна забрана за обработка на семената и почвата с инсектициди, както и обработката на листата преди цъфтежа на растенията. Така например обработката на пшеницата и ечемика е разрешена само ако сеитбата е извършена през втората половина на годината. Забранена е обработката на семената на царевицата, рапицата и слънчогледа, както и на почвата, в която ще бъдат засадени, като се разрешава само обработката на листата след цъфтежа. За захарното цвекло обаче няма никакви забрани.
5. От 1 декември 2013 г. бе забранено и засаждането на семена, обработени с инсектициди, които съдържат неоникотиноди.
6. Решенията предизвикаха многобройни обсъждания. Природозащитниците приветстваха ограниченията, но фермерите и производителите на инсектициди и семена намират забраната за излишна. За германския съюз на пчеларите забраната бе приета като определяща бъдещия курс на ЕС в областта на защитата на пчелите. „След продължителни спорове и пререкания ЕК най-накрая успя да излезе със свое предложение за забрана на опасните за пчелите инсектициди, съдържащи неоникотиноиди”, обявиха от организацията. Но от германския съюз за подкрепа на маслодайните и протеинови култури смятат, че пръскането на почвата с традиционните препарати не е достатъчно ефективно в сравнение с обработката с инсектициди и не може да я замести.
7. Съществува предположение, че неоникотиноидите може да вредят и на птиците. Изследователи, цитирани от електрононто издание Pflanzenforschung, допускат, че между концентрацията на пестициди в околната среда заради честото използване на „Имидаклоприд” и намаляването на популациите от птици съществува пряка връзка. Учените настояват за преразглеждане на възможността неоникотиноидите изобщо да бъдат използвани в селското стопанство.
8. До януари 2017 г. Европейската агенция за безопасност на храните трябва да прецени отново рисковете от използването на инсектицидите, съдържащи неоникотиноиди, при обработката на семената и като гранулат. Новите данни, които ще бъдат получени при изследванията, ще бъдат обект на всестранно разглеждане, като анализът трябва да обхване всички вещества, получаващи се вследствие на употребата на неоникотиноиди в селското стопанство.
