След десетилетия на щедри субсидии от Брюксел някои британски фермери вече започват да се замислят за немислимото – че може би ще се справят по-добре извън Европейския съюз, констатира Ройтерс. Фермерите бяха големи поддръжници на членството в ЕС, когато през 1975 г. британците за последен път гласуваха по въпроса, и в продължение на години процъфтяваха, след като европейските субсидии потекоха в сектора, насърчавайки постоянно нарастващото производство. Онези 3 млрд. паунда, които британските фермери получаваха ежегодно като подкрепа от ЕС, представляваха 55% от общия приход от селското стопанство, сочат данни на правителството на страната.
Но сега, когато британският премиер Дейвид Камерън подготвя организирането на референдум за оставането в или напускането на ЕС още през юни, някои фермери усещат, че ползите от членството в Брюкселския клуб изобщо не са толкова неустоими, колкото са били при техните бащи и деди. Те се питат дали гласуването за напускане на ЕС може да им развърже ръцете за иновации в области като генетично модифицираните култури и да ги избави от потискащите правила.
„Използват ни като източник на заетост за проверяващи”, заяви Чарли Флинт, фермер от графско Хемпшър в южна Англия. Дори за най-простите дейности като вдигането на ограда за защита на разхождащите се около фермата му, оплакали се от нападения на неговите крави, бюрокрацията е огромна, оплаква се Флинт. „Вече не можеш просто да вдигнеш ограда и мъченията, които трябва да изтърпим, за да получим субсидиите си от ЕС, се увеличават от година на година. А повечето от нас избраха тази професия именно за да се отърват от бумащината”, коментира той. Фермерът не вярва, че една британска система извън ЕС би била „толкова наподобяваща роман на Кафка, колкото е в момента”.
Макар че изцяло посветилите се на фермерството във Великобритания са относително малко – едва 140 хил. души през 2014 г. по данни на правителството – те имат значително влияние в селските общности, където, настане ли време за избори, се гласува преимуществено за управляващите консерватори на Камерън.
Не всички обаче са разколебани от аргумента, че напускането на ЕС ще направи живота по-лесен. Някои се притесняват, че субсидиите ще изчезнат и те ще загубят достъпа си до важни европейски пазари, ако Великобритания скъса с Брюксел и Общата селскостопанска политика. През 2014 г. Франция е била основният бенефициент на средства за селското стопанство в ЕС с 8,5 млрд. евро, а Великобритания е едва на шесто място след Испания, Германия, Италия и Полша. „В миналото всички основни политически партии заявяваха, че искат да премахнат постепенно субсидиите до 2020 г. Мисля, че е по-вероятно ако бъде запазена някаква система на субсидиране, то да намалее в сравнение с това, което получаваме в момента чрез Общата селскостопанска политика”, заяви икономистът от британския Национален фермерски съюз Люсиа Зити. Според нея членовете на съюза са „напълно разцепени”. „Те искат да научат повече за последиците от евентуалното напускане на ЕС, а също и да чуят как ЕС може да работи по-добре за фермерите”, добави Зити.
Мат Нейлър, който във фермата си в графство Линкълншър в източна Англия отглежда цветя за продажба на супермаркетите във Великобритания и Европа, посочи, че ще гласува за оставане в ЕС, защото зависи силно от чуждестранните работници. Нейлър обясни, че работници от държави като Полша, Латвия и Литва често са израснали във ферми и притежават различна трудова етика и очаквания в сравнение с британските си колеги, които най-често са чували как се обработва земята от дедите и прадедите си. „Готовите да се качат на трактора са много. Но когато се стигне до стригане на овце, закачване на апарати по кравите за издояването им и други подобни, е много по-трудно да бъдат намерени хора”, изтъкна той.
Спорът „вътре или вън” се прояви забележимо през миналата седмица на годишната Оксфордска конференция за селското стопанство, където бившият британски министър на земеделието и околната среда Оуен Патерсън заяви, че ЕС спъва британските иновации. „Британското селско стопанство, пълно с потенциал, е сдържано от предубеждението срещу напреднали технологии и науки. Упоритият отказ за приемането на напреднали технологии означава, че Европа се превръща в музей на световното селско стопанство”, категоричен бе Патерсън.
Нежеланието на ЕС да използва генетично променени култури увеличава разочарованието на част от британските фермери. През последните години британското правителство подкрепяше генетично модифицираните култури в много по-голяма степен от повечето европейски правителства. Критици твърдят, че ЕС задушава иновациите чрез определяния от тях като прекалено предпазлив и продължителен процес на одобряване на нови химикали за растителна защита. А докато бюджетът на ЕС за селско стопанство намалява след реформирането на Общата селскостопанска политика, натискът от природозащитни организации доведе до по-силна регулация по въпроси като пестицидите и депонирането на отпадъците.
Освен това от фермерите се изисква да отглеждат повече култури, за да продължат да получават преките плащания. „Все по-трудно става да бъдат получени пари и регулацията нарасна драстично”, заяви Стюарт Агню, фермер от графство Норфълк в източна Англия и говорител по селскостопанските въпроси в британската Партия на независимостта, която е против оставането в ЕС. Мнозина земеделци в неговия район, които традиционно сменят пшеницата с рапица и обратно, сега трябва да включат в сеитбооборота култури като грах и боб или да оставят земята на угар в съответствие с правилата, насочени към запазване на биоразнообразието. „Грахът и бобът винаги са били доведените деца в британското земеделие. Никой не ги харесва истински. Бобовите култури изобщо не са печеливши, а грахът направо разцентрова комбайните”, твърди Агню.
Перспективите за британските фермери извън ЕС може да зависят от нивото на достъп, което ще им бъде предоставено на ключови за износа пазари, и от степента, до която Великобритания е готова да запази субсидирането. Британският износ на пшеница например се насочва главно към европейски държави като Испания и Холандия, които през последните години са най-важните клиенти.
„Търговията е ключов проблем и никой не може да каже как ще се наредят нещата след напускане на ЕС. Привържениците на напускането твърдят, че Великобритания ще успее да договори споразумение за привилегии в търговията. Те обаче не посочват подробности, а каквото и да било споразумение не може да осигури на Великобритания същите ползи, каквито тя получава като член на ЕС. Да се постигне това означава да се подкопае ЕС”, смята Шон Райкард, бивш главен икономист в Националния фермерски съюз, а сега свободно практикуващ. Според него най-вероятно ще изникнат значителни митнически препятствия, което би накарало компаниите за производство на хранителни продукти да прехвърлят дейността си в Ирландия и останалите държави-членки на ЕС. Райкард е убеден, че на Великобритания ще се наложи да продължи да се съобразява със стандартите на ЕС, ако иска да изнася селскостопанска продукция за общността, но вече няма да има право на глас при определянето на правилата. „Ако искате да напуснете, защото искате да въведете своите правила за пестицидите или за обозначаване на хранителните стойности върху етикетите, това би довело до увеличаване на разходите в онези отрасли, които са ориентирани към износа, тъй като те ще трябва да продължат да спазват стандартите на ЕС”, посочи на свой ред Алан Матюс, професор емерит по европейската селскостопанска политика в „Тринити колидж” в ирландската столица Дъблин.
