В последния месец от годината Синор.БГ попита своите читатели как оценяват изминалата 2015-а и дали бизнесът им поне мъничко е мръднал напред спрямо унищожителната 2014 г., когато пороите отнесоха почти една трета от насажденията в страната. За съжаление, отчетът не се различаваше от миналогодишния и над 70 на сто от запитаните посочиха, че приключват 2015 г. със срив в доходите си, според други пък и двете години са напълно еднакви като финансови резултати. Вярно, че анкетата е ограничена и не обхваща сектора, но данните бяха потвърдени и от статистиката.
Само преди дни от Националния статистически институт обявиха, че бизнесът в селата отчита загуби и за деветте месеца на 2015 г. доходите на земеделските производиетели са паднали с 16,3% спрямо същия период на 2014 г.
Извън тези числа в интервюта за Синор.БГ самите земеделски производители нееднократно описваха незавидното състояние и огромните загуби, претърпели заради сушата тази година. Показателни са и данните от реколтите при пролетните култури, чиито добиви паднаха почти наполовина.
Като се добавят и ниските изкупни цени при пшеницата, диктувани от световните пазари, няма как състоянието на родните земеделци да е за завиждане.
На този фон е странно как администрацията продължава да бездейства по отношение на мерките, които трябва да се предприемат в борбата с природните бедствия, особено след като сушата и 40-градусовите температури станаха постоянни явления по нашите географски ширини през лятото.
Честите климатични промени се превръщат в сериозно бреме, но въпреки това напоителните системи на страната обслужват едва 10 на сто от обработваемата земя в страната.
И на този фон е повече от необяснимо защо държавата не предлага работещ модел, който да насърчава бизнеса за подобни инвестиции.
Дълго обещаваната стратегия за напояването е на път да се провали по същия начин, както стана през първия програмен период.
Защото покрай хвалбите за супер успешното приключване на старата програма за селските райони никой не спомена за големия провал в тази програма, а именно, че за 7 години мярката за напояване така и не беше отворена.
Пълна мъгла е паднала и над сегашната стратегия за напояване, която по всичко изглежда ще бъде готова със закъснение от една година. И не е ясно дали ще бъде одобрена от Европейската комисия.
И поради това България трудно ще започне прием на проекти за частни напоителни системи по подмярка 4,1, която се очакваше да бъде пусната още през ноември 2015 г.
В същото време държавните политики в селското стопанство се въртят като в омагьосан кръг около европейските и национални субсидии, които продължават да се дават на калпак, без да са съпътствани с държавни модели в областта на комасацията например. Защото без окрупняването на земята трудно могат да се правят сериозни инвестиции в напояване и това се посочва във всички експертни анализи в тази област.
България остана една от малкото земеделски държави в Европейския съюз, където комасацията е напълно доброволна и за нея не се отпускат средства от държавата. В същото време в повече източноевропейски държави тази комасация е принудителна и се финансира централизирано от държавата. Подобна е системата за комасация на земята в Полша, Чехия, Словения, Словакия, Сърбия и др. И навсякъде тя върви ръка за ръка с хидромелиорациите, които освен системи за напояване включват и отводнителни съоръжения.
Направете си труда да проследите как в момента Великобритания се справя със стихийните наводнения от последните седмици и се запитайте защо у нас жителите на Мездра все още мизерстват след опустошителния порой, залял града през 2014 г. Няма как държавата да се оттегля от толкова сериозен ангажимент, какъвто е този с преодоляването на щетите от природни бедствия. И не за друго, а защото той все повече ще се изостря и ще създава проблеми за бизнеса.
Липсата на отводнителни системи например е поредният проблем за немалка част от арендаторите в Южна България, чиито терени се намират около големите реки и които през тази година претърпяха огромни загуби заради потопените ниви.
Статистиката неведнъж е правела сравнения между състоянието на поливните съоръжения в страната до 1989 г. и сега. Проблемът е, че вместо с решения администрацията продължава да ни залрива с констатации и суха статистика, от която на фермерите няма да им стане по-добре.
До 1989 г. в България са били напоявани 12 млн. дка от общо 36-те милиона обработваеми земи. Икономическата полза е била огромна, защото тези терени са осигурявали 50% от добивите на страната, посочват експерти.
Ще дадем сравнение със съдена Турция, която поради географското си положение е още по-засегната от липсата на вода през лятото.
За последните пет години държавата там е започнала амбициозна насърчителна политика, като за комасационни проекти в земеделието са налети 9,5 млрд. долара. В резултат на това от 240 милиона декара земеделска земя в страната днес се напояват 85 млн. дка.
При финансовото състояние на страната България едва ли би могла да задели подобен ресурс за държавни политики в тази област. Въпросът е защо чрез държавното предприятие „Напоителни системи” не се провеждат адекватни политики за възстановяване на разрушените напоителни канали и защо европейските фондове остават единственото спасение за финансиране.
Според последния аграрен доклад обработваемата земя в страната през 2014 г. е била около 34,6 милиона декара. От тях през 2013 г. годните за напояване съоръжения са се простирали върху 3,26 млн. дка. При тази 10-процентна използваемост на съоръженията си е чудо как зеленчукопроизводството продължава да съществува, коментират експерти.
За нас остава надеждата, че администрацията ще узрее и освен с програмата за развитие на селските райони ще предложи нови структурни модели, които да насърчават инвестициите в борбата с климатичните промени.
Екатерина Стоилова
