Градинарите получават високи реколти главно за сметка на влагането на органични торове – оборски тор, птичи тор, суха растителна маса – и ако ползват изобщо минерални торове, те са в толкова минимални дози, че не оказват съществено влияние върху реколтата, твърдят от електронното издание „Стопанство”.
Органичните торове са полезни с това, че не само обогатяват почвата с хранителни вещества, но и я разрохкват, вкарват в нея полезна микрофлора и снабдяват растенията с въглероден двуокис. Те не просто увеличават получената реколта, но подобряват и нейното качество.
Само че грешките при приготвянето, съхраняването и прекаленото им дозиране може да навредят на растенията. Особено често при съхраняването и превозването на торовете се губи азотът – той изветрява във вид на амоняк. Калият се отмива особено бързо от леки почви при неоправдано големи вложени дози.
При песъчливите и песъчливо-глинестите почви полезният ефект от вложените торове продължава 3-4 години, докато при глинестите – до 6-8 години, при това през първата година увеличаването на реколтата е с 20-40%. Затова при влагането на органични торове на всеки 100 квадратни метра трябва да бъдат вложени около 100 килограма органични торове, за да може в почвата да попаднат 17 килограма азот – поне такива са препоръките на европейските специалисти.
При минералните торове нещата не са особено сложни – дозите са посочени в информацията върху пакетите. Най-добре е да бъдат спазвани, тъй като надхвърлянето им освен увеличаване на разходите може да предизвика и изгаряне на корените.
Има два начина за влагане на минералните торове: основен - при прекопаването на градината, тогава се внасят най-големите количества - и подхранване през летните месеци. Подхранването обаче не трябва да се прави по-често от веднъж на 10 дни.
При влагането на минерални торове трябва да се вземе под внимание, че част от тях могат да повишат киселинността на почвата, а калиевият хлорид и амониевият хлорид (нишадър) освен всичко останало вкарват хлор в почвата, който на част от растенията изобщо не понася. Абсолютно противопоказен за торене е течният амоняк – макар да съдържа много азот, при влагането му на дълбочина до 10-15 сантиметра растенията получават силни изгаряния. В големите стопанства той се внася в почвата със специални машини, докато в градината това е невъзможно, така че по-добре се откажете от него.
Дървесната пепел е сред най-изпитаните комплексни торове. Съдържа всички необходими на растенията елементи освен азот, но трябва да се влага в големи количества – до половин килограм на квадратен метър.