Лозовата краста навлиза масово в лозята

12-04-2005 г. През последните няколко години лозовата краста е икономически важен неприятел по лозята у нас. Той е разпространен повсеместно в страната, но в по-голяма численост е наблюдаван в регионите на Бургас, Пловдив, Свиленград, Хасково и др. Големи поражения нанася по асми, единични насаждения и лозови масиви. Причинителят на лозовата краста е ериофиден акар (Eriofies vitis Pg.). Възрастните акари са с удължено червеобразно тяло, белезникаво-жълто до бледожълто. Краката са две двойки, разположени в предната част на тялото. Женските акари достигат 0,14-0,18 мм дължина, а мъжките - 0,13-0,15 мм. Устният им апарат е пробиващо смучещ под формата на тръба. Акарите (възрастни и ларви) смучат сок от долната страна на листата и в резултат на повредата се образуват гали. По горната страна на листата галите са зелени или червеникави, а от долната страна - вдлъбнати, белезниково-бели поради силното разрастване на епидермалните клетки във вид на тънки бели памукоподобни власинки. По-късно, с умирането на клетките, галите придобиват кафяв цвят. Акарите повреждат и отделни цветчета на ресите, които също се покриват с бели памукоподобни власинки и не образуват зърна. Повредените листа пожълтяват, изсъхват и нападнатите лози се обезлистват още през юли-август. Това лишава гроздето и растенията от приток на асимилати, в резултат на което гроздето остава зелено, едногодишните пръчки не узряват добре, залагат по-малко съцветия в зимните очи и растенията са много по-чувствителни на ниски температури. Това води до отслабване на лозите и прореждане на насаждението. Според проучвания на някои автори в развитието на лозовата краста през вегетационния период се наблюдават три периода: първият съвпада с напукването на зимните очи и продължава с цъфтежа. Галите се образуват върху втория и третия лист от основата на летораста, вредят и по цветчетата на ресите. Вторият период съвпада с нарастването на зърната. Акарите вредят и образуват гали върху петия и седмия лист на летораста. Третият период съвпада с узряването на зърната, а акарите вредят и образуват гали по връхните листа на леторастите и колтуците. Лозовата краста за условията на нашата страна развива 3 поколения годишно. Едно поколение се развива за 13-15 дни. Видът презимува като женски индивиди, събрани до 500 заедно в пъпките на лозата. Напролет, през април, акарите се активизират още преди развитието на пъпките. Хранят се и снасят яйца през целия вегетационен период. Причинителят на крастата притежава широка екологична пластичност. Популационната численост на вида обаче зависи от екологичните фактори на средата - модифициращи, регулиращи и антропогенни. Модифициращите фактори, които пряко влияят върху числеността на популацията, са температурата и влажността. Високите и ниските температури влияят отрицателно върху развитието на неприятеля. От регулиращите фактори освен храната лимитираща роля върху числеността на популацията играят хищните видове от сем. Phytoseidae - златоочици, калинки, хищни дървеници, късокрили бръмбари и други. Независимо от начина на живот на ериофидните акари тези полезни видове се хранят с яйца, ларви и възрастни индивиди и ограничават популационната им численост. От антропогенните фактори стопанската дейност на човека оказва положително влияние върху разпространението на акарите. Чрез пренасяне на посадъчен материал се разпространява неприятелят, който е с ограничена подвижност. Особено въздействие върху вида оказват различните химични средства (пестициди), които се използват за борба срещу болестите и неприятелите. Тези средства нарушават биотичните връзки в полза на акара. През последните 10-20 години за борба с оидиума по лозата се използват нови групи системни и контактни фунгициди, които създадоха благоприятни условия за развитието на лозовата краста. С това може да се обясни масовото появяване на този неприятел през последните 2-3 години. За ограничаване на лозовата краста трябва да се спазват следните мерки. За облагородяване на лозите да се вземат присадници от здрави насаждения. През вегетацията за борба с крастата да се правят 2-3 третирания със следните препарати: антио 33ЕК - 100 мл/дка; бастър 40ЕК - 50-60 мл/дка; вазтак 10ЕК - 15-30 мл/дка; карате 2,5 ЕК - 10-30 мл/дка; талстар 10ЕК - 10-30 мл/дка; данитол 10 ЕК - 50-75 мл/дка; даниран 11ЕК - 50-60 мл/дка; суми алфа 5ЕК - 20-60 мл/дка; булдок 25ЕК - 30-50 мл/дка; маврик 2Ф - 20-30 мл/дка. Първото пръскане трябва да се проведе от началото на разтварянето на зимните очи до дължина на младия летораст от 1 до 1,5 см. Второто - при дължина на летораста около 10 см. За предпочитане е първото пръскане да се извърши с Би-58 - 100мл/дка или даниран 11ЕК - 50-60 мл/дка. Второто пръскане с един от инсекто-акарицидите - талстар 10ЕК - 50-60 мл/дка; данитол 10ЕК - 50-75 мл/дка; булдок 25ЕК - 30-60 мл/дка.