В края на този програмен период се предвижда българските фермери да заявят за плащане 39 милиона декара по линия на директните плащания, което е с над 2 млн. повече от 2015 г. Това се посочва в анализ на икономиста Божидар Иванов от Института по аграрна икономика, представен на втория форум, организиран от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА) към Институт по аграрна икономика. Целта на експертите е да установят как приоритетното подпомагане през новия програмен период ще промени негативната тенденция за срив в производството на селскостопанска продукция и нарастващата зависимост на хранителната индустрия от вносни суровини.
Затова в анализа експертът дава интересни данни за размера на декларираните за подпомагане площи през 2015 г., която реално като година е първата от прилагането на новата селскостопанска политика.
Данните сочат, преди осем години, когато България влезе в ЕС и започна да прилага европейското подпомагане, заявените площи със зърнени култури са били малко над 17,4 млн. декара. Следва осезаемо увеличение на тези площи, които през 2008 г. надхвърят 18,3 млн. дка, за да достигнат през 2013 г. 19,8 млн. дка.
Поради задължението от 2015 г. да се прилагат зелени плащания, тази година размерът на заявените ниви с пшеница, царевица и ечемик падат на 17,8 млн. дка, или малко над нивата от 2007 г.
Подобно е състоянието и с маслодайните култури. Ако през 2007 г. са били засети малко над 8 млн. дка с рапица и слънчоглед, то през 2013 г. плащанията са ставали за 10,3 млн. дка.
От останалите наблюдавани култури ръст има единствено при етерично-маслените култури, чиито площи за последните седем години отбелязват ръст.
Докато през 2007 г. са отглеждани само 110 хил. дка с маслодайна роза, лавандула и др., то през 2015 г. тези площи вече са 430 хил. дка. Фермерите получиха стимули заради търсенето на маслодайни продукти на международните пазари, затова единствено тук не се отчита срив.
Интересното е, че докато през 2013 г. площта на тези градини е била едва 290 хил. дка, то заради новото подпомагане фермерите увеличават културите и площта съответно расте.
Спадът при зеленчукопроизводството е доста тревожен и въпреки новото подпомагане, тази година площите с домати, краставици и пипер продължават да намаляват, показва анализът.
През 2013 г. са плащани субсидии за 340 хил. дка със зеленчуци, докато през тази година заявените площи са едва 230 хиляди, което е с около 50% по-малко от засаденото преди две години.
Само за сравнение, през 2007 г. държавата е давала директни плащания на площ за около 530 хил. дка.
При трайните насаждения сривът не е толкова голям. Заявените площи през тази година са за 690 хил. дка, при 740 хил. дка преди две години.
Преди членството през 2007 г. градините с плодове са били върху 850 хил. дка.
Затова и днес консервните заводи ползват като българска суровина едва 15-20 процента от общо използваната, необходима в преработката на плодове и зеленчуци.
Изключение правят прасковите и черешите, където беше инвестирано в нови насаждения и там суровината достига 50%.
Сривът при животновъдството също е изключително голям, затова и тази година кабинетът положи неимоверни усилия да осигури допълнителин субисдии поне за фермите, които не са в сивия сектор.
