Реколтираните в България площи с картофи намаляват за последните 10 години повече от два пъти, достигайки малко над 10 хил. ха през 2014 г. се посочва в анализ на ИнтелиАгро. Проучването е част в рамките на проекта "Анализ и мониторинг на политиките в сектор земеделие", който се осъществява с подкрепата на Фондация "Америка за България". Произведените количества се свиват от около 380 хил. т. за периода непосредствено преди влизането на страната в ЕС (2005-2006 г.) до 187 хил. т. и 132 хил. т. съответно през 2013 и 2014 г. Средногодишните добиви в диапазона 1- 1,8 т./дка са не само неколкократно по- ниски от водещите производители в Европа, но и поставят страната ни едва на 107-о място по производителност в света. Нещо повече, обратно на световната тенденция добивите в страната се влошават. Тези данни говорят за наличието на сив сектор и слабост при събирането на информация от производителите. Четирите държави имат близо 60% дял от световния износ и 40% от вноса. Това се определя от вноса на сурови и износа на първично обработени картофи, както и от сезонния характер на производството.
По информация от бранша, реалните средни добиви са приблизително двойно по-високи. Занижени или не, прави впечатление, че официалните добиви са много непостоянни. Коефициентът им на вариация за България е неколкократно по- висок от този на повечето страни с най- ефективно производство. Рязката промяна в две последователни години е сигнал, че реколтата зависи до голяма степен от метеорологичните особености на сезона. С други думи, стопаните разчитат не толкова на модерни методи на отглеждане, колкото на случайност. Производството традиционно е концентрирано в полупланинските райони и високите полета на Югозападна България – Ихтиман, Самоков, Септември, Ботевград, Пазарджик, Гоце Делчев, Банско и др. За голяма част от тези центрове картофите нямат особена алтернатива. Въпреки наличието на по-плодородни и влажни почви в равнинните райони и по поречието на реките, площите с картофи там са ограничени, а стопанствата обикновено са със значително по-малък мащаб. Разпространено е разбирането, че една от основните причини са честите високи температури по време на клубенообразуването в края на пролетта и началото на лятото (при температура над 27-28 градуса листната маса изпарява интензивно вода и клубените спират нарастването си). По-високата надморска височина и по-ниските температури пък ограничават разпространението на вируси, което е от ключово значение при формирането на семепроизводни участъци.
До голяма степен, обаче, схващането за Югозападна България като оптимален район за производство е мит. С интензивни методи и все по-пригодени за специфичните условия сортове, културата има потенциал за разпространение и в други райони на страната. Средни и големи стопанства има също в Югозападна България и дори в Добричко. По официални данни на Министерството на земеделието и храните, картофи се отглеждат в близо 70 хиляди български стопанства. 63 хиляди от тях, обаче, са с непазарен или полупазарен характер и размер на площите до 2,5 дка. Броят им намалява драстично спрямо 2007 г., когато е бил 117 хиляди. Други близо три хиляди са с между 2,5 и 5 дка картофи, като техният брой намалява с 900 за три години. Обяснение за това може да се търси в естествени фактори – намаляване и застаряване на населението в селските райони, икономически неефективно и неоправдано производство на толкова малки площи. Някои от изчезналите малки стопанства са преминали в по-горна група, роля за което има и минималният праг за получаване на директни плащания. Положително е, че макар и все още в малък мащаб се наблюдава окрупняване на стопанствата. Броят им във всички групи над 5 дка нараства спрямо 2010 г. Изключение правят най-големите (над 200 дка), чиито брой е наполовина – едва 20. Огромното мнозинство на стопанствата, отглеждащи картофи – над 69 хиляди, се управляват от физически лица. През 2013 г. те са обработили 90% от всички площи с културата в страната. За шест години, обаче, броят им се е свил почти наполовина, а размерът на площите им – с близо една трета. Стопанствата и площите с картофи намаляват за всички юридически форми на собственост освен при търговските дружества. Положителната тенденция при тях вероятно е свързана с изпълнението на изисквания за получаване на европейско финансиране, по-ниско данъчно облагане и работа с контрагенти.
