По повод петицията за спасяването на Селскостопанската академия, подписана от представителите на различни институти в страната, публикуваме два от най-интересните коментари по темата – на професор доктор на селскостопанските науки Кирил Христов и професор Димо Пенков. В петицията се изразява недоволството на учените от предстоящото преструктуриране на академията. В края на сепетември беше създадена работна група към министъра на земеделието, която да предложи варианти за това преструктуриране.
Проф. дсн Кирил Христов / работил в ИЦ Кнежа и ИФК Плевен, с 40 години научен стаж/
По време на управлението на Националния Център се проектира, прие и започна изграждането на 6 АГРО БИО ТЕХНОЛОГИЧНИ ЦЕНТЪРА, които на географски принцип групираха по познатите 6 Биогеографски зони на България, естествено формирали се и разположени в съответните зони институти. Всички технологични центрове оставаха в състава на ССА и се планираше мащабно използване на сградния фонд и базата на Института "Пушкаров".
Така земеделската наука за благовременно заемаше място за научно обслужване на предполагаеми 6 области, които правителството на Симеон Сакс Кобуртотски имаше намерение да създаде, реформирайки административното управление на страната.
За Националния център оставаше общо управление на институтите чрез Агро Биотех Центровете. Решаващо предимство на този проект беше, че се запазва Центъра, сега ССА, но се реформира структурата му и управлението. Запазват се земеделски институти успешни в историята си като се засилват възможностите за научно обслужване и въздействието им в специфичните Биогеографски зони. Такава дислокация на научните институти щеше да даде допълнителен ефект върху опазването на околната среда и развитието на биоземеделие с удобни за пазарите параметри на себестойността и качеството на земеделските продукти.
Предлагам да се съберат всички идеи за реформи в ССА, включително и на комисията Брент, да се обсъдят преоценят и да се разкрият рационалните идеи, даващи смисъл на реформата.
Предлагам ССА да се съхрани като централна управляваща институтите институция. Научно методическо ръководство, изграждане и развитие на кадровия и иновативния потенциал в земеделието, информационно обслужване с електронни технологии, грижа за възникване и развитие на най-нови научни направления в областта на земеделската наука и селекцията като вълнова и квантова генетика и др., координация на международното сътрудничество и участие на Институтите в международни проекти.
Правителството точно на ССА трябва да възложи разработване на научни технологии за поддържане чистотата на околната среда не въобще и изобщо, а по конкретните биогеографски зони.
Ще повторя още веднъж - някои дадености, които Бог е дал на България и които не се използват:
1. От Виена до устието на Дунав е Царевичният пояс на Европа. След Царевичния пояс в САЩ това е второто най добро място на планетата за отглеждане и селекция на царевица!
2. От Варна–Бургас - до река Резовска е периферията на Кавказкия генцентър за възникване на културните растения. Например само край Варна може да намерите лесно множество разновидности на диви лози, които са важен естествен извор на безкрайно ценна генетична плазма. Такова разнообразие е характерно за перифериите на генцентровете при всички видове! Известно е, че формообразуването и възникването на нови видове става в периферията на генцентровете.
3. От района на Кърджали до Адриатическо море през Родопите се разполага съществена част от Средиземноморския Генцентър
4. На територията на Странджа-Сакар в момента протича формообразувателен процес, свързан с прекръстосване на два генцентъра Кавказкия и Средиземноворския, които никой не изучава. В тази връзка предлагам да се обоснове пред Европейския парламент идея за създаване на мощен Европейски Земеделски Научен Център, който заедно със ССА да изучи Биогеографското богатство на България! Известно е, че видът „захарно цвекло” е възникнал в периферията на Средиземноморския генцентър. Точно разположението ни в ъгъла между Кавказкия и Средиземноморския генцентрове създаде природните предпоставки проф. дсн Учкунов да разработи първи в Европа борбата с вируса на Ризоманията.
Академик Христо Даскалов разработи и пръв в света използува теорията за Хетерозиса при зеленчуковите култури като домати, чушки и др. Синът му проф. дбн Стефан Даскалов разработи мутационната селекция и цитоплазмена мъжка стерилност при пипера и създаде пипер с витамин С (колкото в лимоните).
Има хиляди други постижения. Трябва ли само защото на някой му се е прищяло да ликвидира червената академия (както някои наричат ССА), да разпилеем иновативния потенциал и научните традиции в земеделската наука? Мисля, че сме забравили експеримента на Тодор Живков. За да превърнат Строената за Земеделска наука от фондация на Рокфелер сграда в съд, Тодор Живков с Указ на Държавния Съвет закри ССА.
Само за няколко години се разбра, че не само в науката, но и в семепроизводството става бъркотия и Тодор Живков пак с Указ от едно изречение Откри ССА и сложи акад. Цено Хинковски за председател.
Само че вместо Рокфелеровата сграда, дадоха Факултета, разположен в циганската махала на София.
Бих попитал и в Демокрацията ли така се решават проблемите? Нали вече има експеримент и един доайен на тоталитарната власт, който сам разбра грешката си и възстанови ССА?
Историята учи! Аз съм пенсионер с дългогодишен научен стаж в НПО "Сортови семена" и ССА. Препоръчвам на властимеющите да не съсипват с Реформата ССА, а да и възложат Реформиране на технологиите и селекцията в земеделието и въвеждане на новите Генетични и Еколого-генетични принципи и технологии в Селекцията на Растенията и животните!
Призовавам Ви да запазите целостта на Селскостопанска академия, за да е възможно създаването и развитието на технологии и селекция за Биологично земеделие, за изграждане на специфично Българска Фуражна база и въвеждане на Екологогенетични технологии за устойчиво развитие на земеделието в България!
По всичко се вижда, че въпросът няма да се реши сега, ще се изчака по-подходящ момент. Редно е МЗХ да излезе с изявление за намеренията си относно Селскостопанска академия. Засега се мълчи и се изчаква... От ССА също няма официална информация относно предлаганите промени.
Създаването на три координационни центъра в ССА звучи добре, но то има смисъл, ако им е осигурено финансиране.
В противен случай не е ясно защо са необходими... Институтите и сега се обединяват при кандидатстване по проекти, не им трябват допълнителни шапки.
С центрове или без центрове, Селскостопанска академия трябва да се запази в сегашния си вид! Не е оправдано "изваждането" на институти от ССА и прехвърлянето им под шапката на БАН и университетите! Никой не обяснява аргументирано защо е необходимо това "изваждане" и какво означава това... Също така никой не обяснява защо всяка година драстично се орязва бюджетът на Академията! Така все по-целенасочено се спъва научната дейност в Селскостопанска академия.
Може би най-добре ще бъде, ако Селскостопанска академия мине към Министерството на образованието и науката, където е мястото на всички академични структури в страната.
И вместо "изваждане" на институти от ССА, към нея се "прибавят" няколкото института от БАН, чиято тематика е в областта на аграрните науки! Тогава всеки институт сам ще управлява финансовите си средства и имотите си, както е в БАН!
ССА наистина има нужда от реформа, за да се превърне в съвременна и силна академична структура!
Не е ясно откъде идва идеята за разрушаване на ССА. Възможно е да не са виновни ректорите, на тях това им се предлага. Мисля, че председателката и ръководството на ССА се опитват да спасят Академията, но не им се дава възможност, всичко им се спуска като предварително решено...Министърката като че ли не взема отношение...
Има някакви сили, които дърпат конците, те трябва да бъдат спрени!
Селскостопанска академия има своите проблеми, но те не се решават с тази реформа. Да вземем оптимизацията на личния състав, тя отдавна не е оптимизация, а орязване. Докато административната шапка е твърде раздута и прекалено скъпа. Да вземем сливането или съкращаването на звена, за да се намалят незначително административните разходи. Мисля че създаването на централизирано счетоводство и личен състав могат да постигнат същия, та и по-голям ефект на икономия без да се извършват франкенщайнски сливания. Да не говорим за начина, по който по напълно неведоми пътища се спуска ръководството на академията и на отделните институти – академичност не виждам, по-скоро сталинизъм.
Проблемът с недофинансирането и липсата на вътрешни научни фондове, както и проблемите в националния (ФНИ), не виждам как проектът за реформи променят нещо в това жизненоважно отношение. От друга страна, в очите на хората, които се занимават с земеделие, селскостопанската наука, която се прави у нас е или твърде фундаментална и откъсната от тяхната действителност, или откровено неефективна. Ами няма как иначе, при положение, че няма никаква държавна стратегия за внедряване на иновациите от една страна и каквато и да е стратегия с ясно определени цели за развитие на земеделието от друга.
Най-страшното е, че това което вече стана ясно от бъдещата реформа не решаваща проблеми, а е поредната стъпка към окончателното решение (ликвидирането на аграрната наука). Всички вече си даваме сметка, че движещата сила на тази реформа е как да се харчи по-малко за аграрна наука, което при настоящето финансиране (под жизнения минимум) повдига много тъжни въпроси.
Вместо да се занимаваме с важните за деня проблеми на научното обслужване на земеделието ни, а именно защо нашите сортове се изместват от чужди и то далеч по скъпи, защо не можем да задоволим пазара с родно българско ноу-хау, защо се пренебрегват качествата на нашите научни продукти, а се предпочитат количествените и прехвалени чужди продукти, защо на трапезата ни липсват родните растителни и животински продукти и т.н., защото когато загубим това което сме имали тогава осъзнаваме, колко ценно е било то.
Защо не обсъждаме мизерните си заплати, защо не обсъждаме липсата на мотивация за младите, а и за старите кадри, защо не обсъждаме обурудване и апаратура, машини и липсата на кадри за тях при тези заплати, как е при нашите колеги от съседните ни държави и така мога да изредя още толкова важни неща.
За пореден път важните теми се изместват от "важните реформи", които водят до обезличаване на институти и ОС, а не до развитие, а последиците са за тези които сме превърнати в "опитни мишки", които на инат пак оцеляват. А именно в ССА се намира малкото останало "произведено в България", което дразни чуждите интереси прокарвани доста умело и от наши политици и управници. Оправданието, че пазара и конкуренцията са водещи в нашата "лъжлива демокрация" е по-скоро за наивници.
Водещо трябва да е човешкият фактор, с неговия интелект и опит, който да твори, да се обучава, да се образова, да произвежда, да води сносен живот, да бъде полезен и на обществото, на себе си и на семейството си. Институтите и опитните станции освен научни организации имат и социална функция, която също трябва да се отстоява.
Останали сме толкова малко, че и дори да не ни реформират, по естествения път на живота сами ще се самозакрием. Трябват условия за работа, за мотивация на млади кадри, за разкриване на работни места, а не на реформи, които нищо не решават и създават проблеми. Ще получим ли заплатите на университетските преподаватели, като минат институтите към тях? Едва ли. Такава е истината, а човек струва толкова, колкото истини може да признае.
Университетите да си гледат обучението на студентите. Има ли по-ненормално нещо обучаващ студенти университет да "поглъща" научен институт. Играта на ректорите е ясна - да оберат активите. Научните кадри в институтите считат за пасиви които не им трябват. Реакцията на председателката на ССА е абсолютно неадекватна. Пределно ясно е на всички, че земята която ще бъде взета от частни арендатори, е следващата апетитна хапка. Че ще се затрият наши български сортове и породи животни, тъй като няма да има специалисти, които да се занимават със селекция и поддръжка.
Проф. Димо Пенков (dimopenkov@gmail.com):
При такава деструкция на науката и копиране само на чуждия опит е ясно, че без, или с умисъл се обслужват стратегически интереси, а именно:
- Принуждаване на целия научен потенциал /останал в България/ да имигрира и да създава интелектуален продукт на друго място.
- Българските земеделци да ползват скъпи готови продукти, привнесени от чужбина /друг е въпросът доколко те са адаптирани за България/.
- Дългогодишната политика, да се вписваме само в международни научни проекти /главно като евтин източник на сурова информация/, без да има елементарно национално субсидиране на науката /в т.ч. и аграрната/ и да се дават пари за издръжка на "шапки" /под 1 % от БВП/ дава своите "прекрасни" резултати и за в бъдеще ще става още по - "прекрасно".
Науката умира, младият научен потенциал отива там, където има нормални условия за развитие, "последните мохикани" ще се помъчат още малко и ще си отпаднат по законите на живота, НО ОМЕРЗЕНИ И НЕЗАЧЕТЕНИ, ще бъдем третокласна Европейска държава на нископлатени и неграмотни /но пък за това добре манипулируеми/ хамалчета и алъш-веришчийчета на дребно!
Е, поне още някоя и друга година /докато помним/ ще има история, а тя е извън всякаква политика! Както, разбира се, ИСТИНСКАТА НАУКА Е ПОЛИТИЧЕСКИ НЕОБВЪРЗАНА И НЕПОДВЛАСНА НА ПОЛИТИКАТА!
ЕДИН ПРИМЕР: ПИТАЛИ ЛИ СА СЕ "КОМИСАРИТЕ" ОТ КОМИСИЯТА, ДАЛИ И КОЛКО ПАРИ СА ДАЛИ ФЕРМЕРИТЕ /И ДАЛИ ГИ ИМАТ/ ЗА НАУЧНО ОБСЛУЖВАНЕ НА ТЯХНАТА ДЕЙНОСТ? АКО СА НИЩОЖНО КОЛИЧЕСТВО - КОЙ ТРЯБВА ДА КОМПЕНСИРА /НЕ ДА СЕ ДАВА НА КАЛПАК, А ДА ИМА ЕДИН ДОСТОЕН ФОНД "НАУЧНО ОБСЛУЖВАНЕ НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО"/, И ТОГАВА ДА ДОЙДАТ НЕ "КОМИСАРСКИТЕ", А ЕСТЕСТВЕНИТЕ РЕОРГАНИЗАЦИИ?
И ДРУГО: БЕЗ ФИНАНСИРАНЕ НА ФУНДАМЕНТАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НЕ МОЖЕ ДА ИМА ПРИЛОЖНА НАУКА!!!!
Нищо друго, освен да възкликнем това, което си е на мода в медиите: "Е, нема такава държава!" И да си знаем: научните звания в очите на сляпата безропотна маса са преди всичко ДИАГНОЗА!
Подкрепям оставането на една силна и реорганизирана селскостопанска академия!
Трябва да се спаси Селскостопанската академия! Трябва да се запазят орязаните по брой и налични кадри селскостопански институти - ТЕ СА НУЖНИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД И НА БЪЛГАРИЯ! В противен случай ще станем наистина "бананова република"!
След дългите години работа в структурите на ССА (28 години), не мога да остана безразлична към случващото се.
Обстоятелствата, като сега случващите се, ме принудиха да напусна института в който работех, и да премина в структурите на академичната наука. Но ме боли! Боли ме за всичко което се случва в ССА, боли ме за срината земеделска наука, боли ме за стотиците учени, които напуснаха ССА и търсят препитания у нас и в чужбина. Да, принудена съм да работя вече не като учен, а това ми липсва!
Липсва ми научно-изследователската работа, липсват ми лабораториите, полските опити! Тогава бях себе си, сега не съм аз!
Затова подкрепям петицията, и твърдо заставам на страната на засегнатите институти, станции и учени. Българската земеделска наука трябва да я има, защото, какво е България без земеделие, и какво е земеделие без научно-изследователска дейност!
Войната със ССА започна от 1991 г, когато прочутият селскостопански специалист и невзрачен адвокат Аспарух Панов внесе в НС законопроект за закриване на Академията с гениалния мотив: "ССА е тоталитарна организация". Разграбването на ССА ще е последният пирон в ковчега на националното земеделие, защото земеделие без наука има само в Уганда. Явно целта е да няма дори и надежда за възстановяване на производството на храни в България. ПОЗОР!
"Тайната вечеря" далеч не се родее с духа на демокрацията. Кой управлява тук, в нашата държава? Ако ние сами не можем да опазим ценностите си, си заслужаваме и ниските заплати, и измислената наука без финансиране. С пасивността си бихме си заслужили и да ни няма. Ако земеделската наука търпи несгоди, причината за това не е в утвърдената от цял век вече управленска структура, а от липсата до настоящия момент на демократично управление, от което страда икономиката във всички сектори и цялото общество. "Тайната вечеря" е предизвикателство за нашия дух и не необходимо да чакаме присъдата, за да изявим волята си за градивна основа и бъдеще за земеделската наука.
