Производството на зрял фасул - закономерно, случайно или неслучайно в колапс?

29-03-2005 г. Какви други разходи се правят при производството на зрял фасул? Тук влиза дълбоката оран, торенето (дори ако се изключи фосфорното торене, то стартовата азотна норма е N4, т.е. 12 кг/дка амониева селитра), 3-кратно предсеитбено култивиране, сеитбата (подготовка на семената, превозът им до полето, самата сеитба), 3-кратно прилагане на хербициди (вкл. разходи за препарат и самото третиране), обгазяване на продукцията срещу зърнояд и др. Неизбежни са и разходите за арендуване, издръжка на управлението, вкл. една минимална печалба. Може ли да се постигне евтино производство на зрял фасул на малки по размер площи, т. нар. дребно производство? Тази линия сякаш се прокрадва като разрешение на проблема, но производството няма перспективата да задоволи съвременния пазар. Причината е в невъзможността от дребни количества да се формират по-едри партиди с еднакво качество, които да бъдат разфасовани. За разлика примерно от млякото условията на отглеждане на фасул, дори от един и същи сорт, влияят върху важни физични и технологични качества на семената. Важни физични качества, които имат връзка с външния пазарен вид, са едрината (абсолютната маса), а в много случаи и формата на семената. По-важни обаче са възможните различия в технологичните качества - дебелината на семенната обвивка и варимостта, което е некоректно към клиента и не бива да се допуска.ИМА ЛИ РАЗРЕШЕНИЕ НА ПРОБЛЕМА? Този въпрос се предшества от няколко други, върху които следва да мислят и решават държавните ръководители. Ето няколко от тях: Отчита ли се на национално ниво необходимостта от съхраняване на традиционните български аграрни производства? Разбира ли се обективната необходимост от отглеждане на зърнено-бобови култури в България? Цени ли се обективно постигнатото и направените преди това разходи за наука и развитие на кадрите в областта на земеделието? Настроени ли сме да го загърбим и загубим за многократно по-кратък период от време? Учим ли се от страните в ЕС как да използваме "лостовете" на властта, за да регулираме аграрния си бизнес, който е национален приоритет? Отговорът, който аз си давам засега, е "по-скоро не". Причината да направя това изложение е, че не ми е безразлична съдбата на производството на зрял фасул в България и се надявам един такъв анализ да е от полза за конкретни действия. Такива действия според мен са възможни поне в две посоки, без те да повлияят върху цената на дребно: 1. Ограничаване на вноса чрез подходящи митнически такси. 2. Поощряване на българското производство чрез дотации и кредитни линии. Искам да вметна, че дотирането може да касае и търговските организации, изкупуващи и пакетиращи на дребно големи количества български зрял фасул - пряко или чрез редуциран ДДС. Oт в. Фермер