За осма поредна година старопланинското село Жеравна стана домакин на Фестивала на фолклорната носия, където многообразието от багри се съчетава по неповторим начин с танцовите изпълнения на групи и състави от цяла България. Под ритъма на българските хора поляните оживяваха и дори проливният дъжд тази година не успя да угаси плама на народното веселие. Добрата организация на проявата нямаше как да стане без участието на Фондация „Българе”, компанията Bona Fide и кметствата в Жеравна и Котел.
Традиционно от началото на фестивала през 2008 г. досега подкрепа оказва и министърът на земеделието и храните Десислава Танева, за която празникът се превръща в една от многото емблеми на Жеравна като място за съхранение на българщината.
За читателите на Farmer.bg министър Танева представи впечатленията си от тазгодишния празник. Разбира се, не спестихме и проблемните въпроси, чийто отговор земеделските производители очакват.
Г-жо Танева, какво означава за вас фестивалът край Жеравна?
Не само за мен, но и за всеки, който е идвал тук, Жеравна е едно незабравимо изживяване. Изключително вълнуващо е да видиш на едно място пет хиляди души да вият общо хоро и веселието да не спира.
С всяка измината година този фестивал се разраства и което е изключително радостно – тук идват много млади хора, които с душа и сърце усещат българското.
Всяка година все повече българи правят своите лични празници именно тук. Миналата година например имахме венчавка. Тази година за първи път направихме кръщенета. Имаше и предложение за брак, като дамата не знаеше, че точно тух любимият й ще поиска ръката й.
Жеравна ме свърза с великолепни приятелства като това с председателя на фондация „Българе” Христо Димитров, който вече е и жител на Жеравна. Невероятно удоволствие е да си част от това настроение и това се пренася от уста на уста. Радвам се, че популярността на този празник расте и каня българите да го посетят и следващата година.
Преминавайки към деловите въпроси, може ли да дадете подробности по анализа на Световната банка за състоянието на напоителните системи, който трябваше да бъде готов през юли. Какви са резултатите от него?
Анализът на Световната банка съдържа няколко компонента. Досега ни е представен докладът за допустимите инвестиции по новата програма за развитие на селските райони, който се отнася до първата нотификация на тази програма. Останалата част от анализа ще бъде готова към края на ноември.
Тя ще включва финансови модели, начин на функциониране на напоителните системи и други аналитични предложения. Въз основа на тях ние ще предложим и законодателни промени за реформа в този сектор и начините, по който да продължи да се развива.
Климатичните промени са фактор, с който в бъдеще все повече ще се съобразяваме и затова е важно да имаме добра основа. Въз основа на този анализ държавата ще подготви и бъдещата си политика за подпомагане.
А кога точно ще започне приемът на проекти за хидромелиорации по новата програма за селски райони 2014-2020 г.?
Ако преговорите по нотификацията вървят нормално без корекции, очакваме приемът да започне през ноември. Знаете, че за тогава сме предвидили отварянето на подмярка 4,1, но само в частта за хидромелиорации.
При първия прием не планираме особено голям бюджет за хидромелиорации, защото ще се кандидатства само с проекти за капково и друг вид напояване.
Може ли да кажете по първата нотификация какви други промени ще предложите?
В момента върви активно обсъждане с браншовите организации, затова на този етап е рано да кажем дали предложенията ще бъдат одобрени от бизнеса в пълния им вид. Мотивът за първата промяна (нотификация) беше планиран и то в частта за допустимите инвестиции в хидромелиорации.
Предвиждате ли увеличаване на съучастието от страна на бизнеса при изпълнението на проектите?
Да, защото се вижда, че интересът е изключително голям, а планираният ресурс ще достигне до малък брой кандидати. В тази връзка целта ни е да направим всичко възможно, така че европейските субсидии да достигнат до по-голям брой земеделски производители.
Хората се научиха да кандидатстват за еврофинансиране и оттам конкуренцията се засили, но това е неизбежно, защото секторът се нуждае от инвестиции.
Все още търсим консенсус по вариантите, които предлагаме, затова не мога да кажа отсега дали съучастието за един проект ще се вдигне от 50 на 60 процента или повече.
Кога ще внесете тази нотификация в Европейската комисия?
В началото на септември ще я пуснем за обсъждане с бизнеса. Целта е в края на месеца да я изпратим за одобрение и от Европейската комисия.
Планирате ли друга подкрепа за животновъдството освен помощта по de minimis, преведена неотдавна за сектора?
Бюджетът е планиран така, че е невъзможно да преведем други средства освен тези 100 лева на крава, които отпуснахме по de minimis.
Вярно е, че всички сектори искат по-голяма подкрепа, но такива са възможностите. Това, което можем да направим, е в първия възможен срок да платим обвързаната подкрепа за животновъдите. По всяка вероятност ще стане след средата на октомври.
Г-жо Танева, неотдавна съобщихте, че от следващата година малките неотговарящи на европейските изисквания ферми биха могли да оцелеят. Какво точно предвиждате като законодателни промени?
Европейската комисия позволи на държавите членки чрез промени във вътрешното си законодателство да гарантират такъв контрол върху бранша, че малките ферми да могат да предават неотговарящото си мляко за преработка в продукти, чийто период на зреене е 60 дни, а именно това са кашкавалите и сирената.
Хубавото е, че това одобрение дойде навреме, преди да изтече последната дерогация за българските ферми в края на тази година.
Ние адаптирахме това решение в български условия. Но искам да предупредя, че последната дума отново имат самите животновъди.
Те трябва да решат дали да се преструктурират, като примерно преминат от млекодайно в месодайно животновъдство, или ще решат да подобрят условията на работа и да произвеждат отговарящо мляко.
Какви са шансовете проектите на повече млади фермери да бъдат одобрени по новата програма за селските райони?
Данните от фонд „Земеделие” сочат, че около половината от подадените проекти ще получат финансиране. Надявам се, че след като приключи ранкингът на проектите той да стане публичен, както го правим и по мярка 4,1. Така всеки може да провери колко точки има и дали печели.
Как върви усвояването на средствата по старата програма за селските райони и дали наистина загубите ще варират на около 100 млн. евро?
Нека да изчакаме до началото на септември, когато ще получим заявленията за плащане на общинските проекти. В момента проверяваме всеки инвестиционен проект на какъв етап е и дали има възможност до средата на септември да подаде заявките си за плащане.
Знаете, че това е последният срок, определен от Европейската комисия, който държавите-членки трябва да спазят.
Безспорно ще има загуба на средства, но техният размер зависи единствено от това как общините ще се справят с приключването на обектите.
Голяма част от приетите общински проекти надхвърлят остатъчния бюджет, т.е. те са наддоговорени. Въпросът сега е кои от общините ще приключат навреме строителните дейности, за да заявят плащанията си.
Проблемът е, че преди изборите има и политически риск от изпълнението на дейностите, защото всеки се замеря с компромати, от което губят хората.
Някои проекти се проверяват от прокуратурата, а това спъва работата. За съжаление, държавническото мислене и политическата отговорност в предизборната кампания се оказват относително понятие.
Интервюто взе:Екатерина Стоилова
(ползвани са въпроси и на други медии)
