Добивът на инертни материали (пясък и чакъл) от реките предизвиква не само екологични проблеми, но и свързани с публичната инфраструктура. По тази причина екоорганизацията WWF България заедно с Българската aсоциация на производителите на инертни материали и други браншови организации настояват за подобряване на законодателството и за засилване на контрола при този добив. Удълбаването на речните легла не само унищожава живите организми, но води до подкопаване на мостове, защитни диги и осушаване на крайречните земеделски земи, се посочва в анализ на еколозите.
Измененията в Закона за водите, обнародвани в края на миналата седмица в Държавен вестник, са решителна стъпка за преустановяване на този добив, нанасящ сериозни поражения на природата.
С промените се забранява изземване на наносни отложения от водните обекти, с изключение на река Дунав и водохранилищата, както и когато се налага за поддържане на проводимостта на речното легло.
Проводимостта на речните корита досега се използваше като претекст от различни фирми да си осигурят лесни разрешителни за изземване на инертни материали. С промените в закона контролът се засилва.
Отговорността е вменена на областните управители, които са длъжни, ако се установи такава необходимост, да обявят обществена поръчка за избор на изпълнител, след което да продадат на търг добитите материали. Средствата от продажбата остават в бюджета на областната администрация и могат да се изразходват единствено за мероприятия за защита от бедствия, гласят измененията в закона.
По отношение на река Дунав и водохранилищата, където добивът на инертни материали не е забранен, изрично се посочва, че той може да се извършва само когато тази дейност не създава опасност от нарушаване на стабилитета на съществуващи хидротехнически или други съоръжения.
С новите промени минималната санкция за изземане на наносни материали с механизация и без разрешително се завишава двойно, достигайки 20 хил. лева, като максималната глоба се запазва в размер от 50 хил. лева.
Предложенията, внесени от МОСВ и депутати от Комисията по околната среда и водите, свидетелстват, че българските институции възприемат нов модерен подход по отношение на проблемите, причинявани от добива на инертни материали от реките.
Необходимо е същият подход да залегне и в новите планове за управление на водните басейни, чието приемане предстои до края на годината и които ще определят какво ще се случва с българските реки в следващите шест години. Изключително важно също така е и прилагането на практика на нормативните разпоредби, така че контролът си остава предизвикателство.
