Единадесет от общо 13-те речни басейна на територията на Европейския съюз ще останат в недобро състояние до 2027 г. Това показва изследване, проведено от Коалиция „Живите реки на Европа“, част от която е природозащитната организация WWF,. Тревожните данни показват, че страните, на чиято територия се намират съответните реки, няма да успеят да изпълнят в срок заложените от ЕС цели и да превърнат замърсените сладководни екосистеми в чисти и пълни с живот акватории, съобщиха от WWF.
Държавите членки разполагат с едва шест месеца, за да финализират своите Планове за управление на речните басейни за следващите шест години, както изисква европейското законодателство. Проектните предложения за периода 2022-2027 г. са третата част от Националните планове и последната възможност пред Европа да оправи нещата преди 2027 г.
Докладът, публикуван от WWF и коалиция „Живите реки на Европа“ , установи, че само два от изследваните 13 речни басейна ще бъдат в добро състояние до 2027 г. Става въпрос за финландските реки Кемийоки и Ракколанйоки.
В същото време австрийската и словашката част на Дунав, река Висла, Лоар-Бретан във Франция, както и реките Шелда и Мойзе в Белгия се очаква да преминат в „умерено“ състояние през следващите шест години. А що се отнася до германската и нидерландската част на Рейн, Елба, полската част на Одер, както и реките в Източните Алпи и Южните Апенини - те ще останат в сегашното си лошо състояние, прогнозират експертите.
Ситуацията в България
За съжаление, едва около половината от рекита в България се намират в задоволитено до добро екологично състояние. Основна причина за това продължават да бъдат преградите по реките и невъзможността за осигуряване на достатъчно вода в долните им течения. Друг съществен проблем е замърсяването от промишлени източници, както и липсата на адекватен контрол над изпусканите обратно в природата индустриални води.
„България не е изключение от общата картина. Изпълнението на Плановете за управление на териториите на четирите басейнови дирекции у нас се осъществява много бавно. Предвидени са над 300 мерки, но изпълнението им към момента е под 1%. Основен фокус са „меките“ мерки като обучения на администрацията, разработване на регистрите, повишаване на осведомеността, но не и тези, които реално биха довели до подобрение в качеството на водите“, коментира Филип Пенчев, старши експерт „Води“ във WWF.
Подготовката на новите Планове за управление върви със забавяне и това е другият проблем, тъй като се очаква те да бъдат приети чак през 2022 г., а не както бе планирано в края на тази година“.
Повечето речни басейни у нас и в Европа страдат от липсата на средства от националните бюджети, определени за управление на водите, недостатъчно интегриране на защитата на водите в други политики като енергетика, земеделие и инфраструктура, както и от злоупотребата с дерогации. Всички тези въпроси вече бяха отбелязани в заключенията от проведената през 2019 г. проверка на годността на Рамковата директива за водите.
„Започваме последния спринт до крайния срок през 2027 г., а страните от ЕС все още са на грешен път. Скандално е да се види, че след повече от 20 години работа по Рамковата директива за водите много от европейските речни басейни не се управляват по устойчив начин. Ако държавите членки не променят драстично посоката си на действие в окончателните планове, то те несъмнено ще нарушат европейското законодателство“, коментира Клер Бафе от Офиса на WWF за Европейски политики в Брюксел.
Докладът установи, че състоянието на почти половината от анализираните показатели е притеснително. В това число замърсяването, прекомерното изземване на вода, преграждането на речните корита, неадекватното управление на наводнения и засушавания, пропуски в селското стопанство, хидроенергетика, въгледобива, както и липсата на мерки за възстановяване на природата. Държавите членки имат срок до края на тази година да публикуват окончателните си планове и да се справят с установените недостатъци.
