Бабините зъби (Tribulus terestis) се срещат почти навсякъде у нас по песъчливи и каменисти места. Големият интерес към билката възникна, след като световни светила в медицинската наука установиха много болести, които може да лекува. Освен по проблема за мъжката потентност се използва за лекуване на шипове. Лечебните свойства на билката са безспорни. Химичният анализ показва, че във всички части на растението се съдържат стероидни сапонини. Най-главните от тях са фуростанолови сапонини, протограцилин и протодиосцин. Освен тях има хекогенин, рутин, астрагалин и трибулозид. Много ценни съставки са алкалоидите, органичните киселини, множестото минерални соли и маслото.
Билката може да се ползва външно, при разширени вени, хемороиди и екземи. Вътрешно се използва отвара. Една супена лъжица ври в 500 мл вода 5 минути. Изпива се на 4 –5 пъти преди хранене.
В различните райони на страната билката е известна с най- различни имена: бабаручка, бабици, бодланка, върти поп, гускини зъби, иглица, трабузан, чонка, чикирдек, щръкалова чонка, щръко игли, щръкова нога.
Бабините зъби едногодишни тревисти растения с пълзящи стъбла. Те се разклоняват силно, покриват почвата и достигат дължина до 60 см. Покрити са гъсто с нежни власинки. Листата са сложни, чифтоперести. Отделните дялчета са силно овално удължени, подредени срещуположно. Двойките най-често са 5-6. Горната им повърхност е гладка, а отдолу имат власинки. Цветовете излизат от пазвите на листата на къси дръжчици. Те са много нежни, красиви, съставени от по 5 жълто обагрени венчелистчета. Яйчникът е с пет гнезда, а тичинките са 10. Цъфтежът е продължителен – от края на май до септември.
Товa е единственото растение в природата, чийто плод е идеална пентаграма. Научното обяснение идва от петгнездния яйчник, който оформя пет плодчета, завършващи с остри шипчета. В последствие те се разпадат.
Ако желаете да отглеждате билката, почвата трябва да е с лек механичен състав - песъчлива, дори камениста. Мястото трябва да е много добре огрявано от слънцето. Излишната влажност е вредна. Растенията се засаждат на редове 90 х 90 см, а ако почвата е по-богата и на 1 х 1 м. Докато са малки се окопават, за да се унищожават плевелите и да се премахва образувалата се от дъждовете почвена кора. Прибира се по време на цъфтежа, когато надземната маса е най-добре развита. Изсушава се на сянка или в сушилни при 45С.
