„Глобално затопляне” се случва на всеки 300 години

21-03-2005 г.(със съдействието на Земеделски пазар) През последните месеци темата за глобалното затопляне на климата на Земята отново стана актуална в света. Акцента в повечето случаи се поставя върху катастрофалните последици, които ще настъпят вследствие повишението на температурите, за живота на нашата планета. При това в един много кратък срок. В сянката на тези сензационни изказвания остават мненията на мнозина учени, които не споделят прогнозата за фаталния край на света. Последните изследвания на група френски учени показват, че „от 14 до 17 век Земята вече е преживяла едно „глобално затопляне”, но краят на света не се е състоял. Вместо това е започнало „глобално захлаждане”. През 21 век студената фаза е завършила и отново започва затопляне. До такива изводи са стигнали изследователите след като са анализирали всички записи от 1370 г. в градските и църковните архиви на Бургундия, съобщава Newsinfo. „Ако се знае точното време на гроздобера през определена година, може да се изчисли колко горещо е било тогава лятото. Т.е. да се установи средната температура за май-август. Изчисленията ще бъдат еднакво точни, независимо от това дали взимаме времето на гроздобера през 1399 г. или през 1999 г.” – казва ръководителката на изследванията г-жа Емануел Ле Рой Ладурие. Първите промени на климата към затопляне са били през 1380 г. (+0,72 С) и през 1420 г. (+0,57 С), след което е следвало незначително захлаждане (-0,45 С), продължило от 1430 до 1450 г. След този период на захлаждане температурата започва постоянно да се повишава. Увеличението на показателите през лятото на 1523 г., в сравнение с аналогичния период на 1370 г., е било +4,10 С. Най-голямото затопляне е било между 1630 и 1680 г. Следващите 300 години процесът се е повтарял. Най-забележимо е било захлаждането през 1750 година. За този факт има множество исторически свидетелства. В Европа 18 век са го наричали „малкият ледников период”. В картините си старите холандски художници са изобразявали, че каналите са покрити с лед, а хората се пързалят на кънки. В тези години дори Темза в Лондон е замръзвала. Студената фаза плавно завършва през 1960 – 1989 г. След това температурите рязко скачат нагоре. Нищо не може да се сравни с горещото лято на 2003 година. Тогава температурите бяха с +5,86 С по-високи, в сравнение с периода на 1980 година. „Подобни чувства сигурно са изпитвали европейците през 16 век, както и ние през 20 век. Те са очаквали скорото настъпване на края на света, което се е асоциирало със засушаването, неуражая, глада и различните епидемии, възникнали заради горещината, - казва Емануел Ле Рой Ладурие. Сега активно се спори за глобалното затопляне. На 16 февруари тази година влезна в сила известния Киотски протокол, който задължава държавите, присъединили се към него, да ограничат вредното изхвърляне в атмосферата. Според френските изследователи, този документ е безусловно важен. Обаче, не следва да се преувеличава неговото значение, утвърждавайки, че той е жизнено необходим за цялото човечество. Известният руски географ, член-кореспондента на РАН (Руска Академия на науките), проф. Андрей Петрович Капица потвърждава, че днешното затопляне в никакъв случай не е свързано с човешката дейност: „Всичко това са естествени природни процеси. Позицията на ООН, която провъзгласи глобалното затопляне като научен факт на конференцията в Мадрид през 1995 г., все още не означава истина от последна инстанция. Много документи, представени в ООН, с противна теза на хипотезата за глобалното затопляне, са безследно изчезнали.