Министерството на земеделието ще предложи на агробизнеса три варианта за увеличаване на броя на подпомаганите фермери и фирми по новата програма за развитие на селските райони ПРСР 2014-2020 г. Това съобщи министърът на земеделието и храните Десислава Танева на конференция за „Деветте пътя към еврофондовете”, която се проведе днес в София. Представители на браншови организации от агросектора, на финансовите среди и на консултантски агенции поставиха актуални въпроси по прилагането на новата програма.
За бизнеса най-важно беше да разбере как ресурсът от 2,9 млрд.евро да стигне до повече земеделски производители, като в същото време тази помощ донесе и повече икономически ползи. Силното притеснение идва от факта, че още при първия прием на проекти по мярката 4,1 за инвестиции в земеделски стопанства исканата субсидия надхвърляше четирикратно бюджета от 300 млн. лв., отпуснат за приема. Да припомним, по тази мярка бяха депозирани проекти за 2,1 млрд. лв. със заявена субсидия от 1,2 млрд. лв.
Затова и министерството обсъжда варианти, при които таванът на субсидиите да бъде намален от сегашните 1,5 млн. евро за един проект, което ще освободи ресурс за подпомагане на повече кандидати, обясни зам. министър Грудев.
Вторият вариант е съфинансирането на фермерите да падне от 50%, както е сега, на 35%, което също би икономисало ресурс.
Според Грудев „субсидията трябва да бъде адреналинът, а не моторът за инвестициите в агросектора”, затова ако бизнесът се съгласи на по-малки субсидии, това би подпомогнало повече земеделски производители.
Тези решения обаче трябва да се разискват в широк диалог с браншовите асоциации, което се очаква да бъде организирано през лятото, обясни министър Танева.
По повод обмисляното намаляване на безвъзмездната помощ под 50 % за всеки проект изпълнителният директор на фонд „Земеделие” Румен Порожанов обясни, че това би могло да стане проблем при банковото кредитиране. Сега субсидията от ПРСР се приема като гаранция при отпускането на заемите и ако тя бъде намалена, много фермери може да не получат исканото кредитиране, за да изпълнят инвестицията си.
На този етап администрацията явно търси решения как да намали напрежението в сектора, който очакваше да се модернизира с отварянето на новата програма. При старата селска програма администрацията се провали с прилагането на гаранционните схеми. На този етап за гаранционните схеми не се говори, затова не е ясно дали проблемите ще бъдат преодоляни.
От името на зърнопроизводителите изпълнителният директор на браншовата асоциация Наталия Тодорова попита ръководството на агроминистерството дали ще има гарантирани бюджети за отделните подсектори от земеделието. Министър Танева обясни, че подобни бюджети не са заложени, защото системата се гради на преференциално подпомагане на отрасли, изостанали в подкрепата през първия програмен период.
Христофор Бунарджиев от БАТА АГРО (Българската асоциация на търговците на агротехника) допълни този въпрос, припомняйки, че редица фермери са очаквали новия прием, за да се снабдят с техника, като самите вносители също са се пдогтовили за този процес, държейки на склад големи запаси.
При сегашния свръхнаплив на проекти обаче зърнопроизводителите почти нямат шансове да бъдат одобрени, затова Бунарджиев попита какви средства ще бъдат заделени за техника.
Министър Танева повтори, че приоритетите през новия период са към секторите животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство и биопроизводство, където също имат нужда от техника. „Вярно, че тази техника не е толкова голяма, каквито са нуждите на зърнопроизводителите, но ние сме решени да подпомагаме и другите сектори”, припомни Танева.
Тя обясни, че от депозираните 3 360 проекта по мярка 4,1 около 900 са на животновъди и още толкова на зеленчукопроизводители и овощари.
Добро предложение в тази връзка направи Кристина Цветанска, председател на Българската асоциация на консултантите по европейските програми, която предложи още в началото да се пусне целия бюджет от 400 млн. евро по тази подмярка. От министерството обаче обясниха, че на този етап това е невъзможно.
