През последната година най-популярната тема за обсъждане в Украйна стана привлекателността на страната за чуждестранни инвестиции. За ключовата нужда от привличане на чуждестранния бизнес редовно говори премиерът на страната, а парламентът се бори за закони за намаляване на регулациите и за опростяване на процедурите. По няколко пъти в годината се организират инвестиционни конференции и там уважавани и заможни хора убеждават чужденците в големия потенциал за бизнес в Украйна. Но извън територията на света на преговорите на високо равнище и приемите под кристални полилеи попадате на суровата украинска реалност с алчните чиновници, безгрижието на правоприлагащите органи и крадливия народ в провинцията, пише украинското електронно издание „Дело”. А нито една конференция не е в състояние да промени тази реалност.
Farmer.bg представя тази показателна история неслучайно на Разпети петък, защото днес е денят за размисъл, равносметка и покаяние, който всеки от нас трябва да постави на съда на собствената си съвест.
Примерът с австрийския фермер Томас Брунер, който вече успя да се прослави в земеделските кръгове, прекрасно илюстрира това, пише авторът на историята, която в началото започва изключително добре.
Брунер пристигнал в Украйна преди повече от 10 години, за да оглави местния филиал на компанията „Хенкел”. Според собствените му думи в един прекрасен ден той се изправил пред избора - да се върне в компанията в Австрия или да започне свой бизнес в Украйна. И той решил да остане.
„Имаше предложение да купя тук комплекс и да започна полека да развивам бизнес. Това ми хареса повече. Има някакво голямо опиянение в Украйна. Чувствах, че украинците са като мен – обикновени, общителни, жизнерадостни. Реших да сменя топлото място в Киев или Европа със забавно нервното място на директор-предприемач”, усмихва се Брунер.
През 2006 г. заедно със семейството си купува животновъден комплекс в Черкаска област, отдавна прекратил дейност. Събира добър екип, взема под аренда 1 200 хектара земя и първоначално се заема с растениевъдство, при това, според собствените му твърдения, достатъчно успешно. През 2011 г. влагат средства, набавят оборудване и обзавеждат свинарниците по последна дума на техниката. Използвали са както западни, така и украински машини – според Томас западната техника не винаги е по-добрата, тъй като е по-скъпа, а и украинските полета изискват различен подход. Стопанството започнало със 150 свине-майки, сега са около 400.
Местните чиновници се скъсвали да ги хвалят – плащали са най-високата средна заплата от всички селскостопански производители в района и 5,5% арендна вноска, което според районната администрация не е било лесно да се осигури. Освен това семейството на Томас започнало да подкрепя местното училище, футболния отбор и със собствени сили показало как селото може да стане по-комфортно за живеене и по-красиво.
Към отглеждането на свинете Брунер подходил доста педантично – внесъл развити от австрийски генетици породи, поканил германски консултант. И именно този консултант споделил с него теорията, че масово животновъдство без антибиотици е възможно. Днес на свинете дават постоянно антибиотици, просто за профилактика, и това вече се превръща в проблем – животните развиват резистентност към лекарствата. Идеята на германеца се състояла в това, че здравите животни трябва да бъдат поддържани с природни средства , чрез правилно гледане и хранене, а лекарствата да се използват само за истинско лечение. Според австриеца проблемът е в това, че днес в животновъдството се пренебрегват работещите във фермите – те са ниско платени и логично не отделят достатъчно внимание на животните. „Заради това, че се губи контактът между човека и животното, то страда, а всичко това се компенсира за сметка на антибиотиците”, обяснява той. Антибиотикът обаче убива не само вредните, но и полезните бактерии.
„Като новак в тази област ми беше интересно. Казах му: нека пробваме. И колкото и да е чудно, през последните 3 години работим на практика без антибиотици – 99% от нашите свине не приемат антибиотици нито веднъж в живота си”, разказва Брунер. И подходът дал положителен резултат – имунитетът на животните се повишил, те започнали да наддават по-бързо, качеството на свинското също се подобрило, доходите се увеличили, а разходите за лекарства намалели. Томас патентовал метода си и го нарекъл „Тимошивка”, в чест на селото, където се намира животновъдният му комплекс. Благодарение на неговия експеримент днес по системата „Тимошивка” работят 40 стопанства в Швейцария. „Системата е измислена в Украйна, реализирана в Украйна, тук е доказана нейната ефективност и сега я внедряваме на запад”, изтъква Брунер.
На теория местните власти би трябвало да ухажват такъв образцов инвеститор, а съселяните му – да му благодарят за изключителните условия за работа. Обаче не се получило.
За да бъдат отглеждани свинете без антибиотици, най-важна е качествената храна. Затова Томас храни свинете не с отпадъците от хранително-вкусовата промишленост, а с хубаво зърно. За целта в стопанството отглежда ечемик и царевица. Така той се сблъскал със собствениците на земя. Оказало се, че нещата не са прости – повечето собственици са юридически неграмотни, законодателството е слабо и неразбираемо, а съдебната система не работи. „Много скоро се появиха хора, които ми дадоха да разбера, че не си струва да подписвам договори със собствениците на земя в тези села, тъй като навлизам в чужда територия. За мен това бе странно, защото това на практика означава, че земята не принадлежи на собственика и той не избира сам с кого да работи”, разказва австриецът.
Това обаче не е всичко. Преди година няколко собственици решили да разтрогнат договорите, решавайки, че щом нещата на Брунер вървят, и те ще успеят самостоятелно. Но договорите били сключени до 2018 г. и стопанството разчитало на тези земи за своите планове. Фермерът започнал дела със селяните и те не успели да получат нищо, защото австриецът изпълнявал всички условия по действащите договори. Тогава решили да действат по друг начин и просто прекъснали сеитбата – извадили някакви документи, че Брунер не е взел земята под аренда, дошли на полето и застанали пред трактора. Милиционерите не бързали да откликнат на обаждането, но все пак пристигнали и съставили протокол. И така 6 пъти – дошли, съставили протокол и наредили повече да не му пречат. Обаче нямало ефект. Не подействало и съдебното решение, а юристите вдигали ръце. „За мен това бе шок, защото знам, че разполагам с необходимите документи, но въпреки това милицията в Украйна не защитава правата ми”, жалва се Томас. В крайна сметка селяните засели земите на своя глава.
За фермера това не е просто проваляне на сеитбата, а удар под пояса – юридически той обработва земята и съответно плаща данъци, както и аренда на собствениците. „Получава се следното: плащам данъци за земята, облагородил съм я, торил съм, а те просто я завзеха и ползват това, което аз съм създал. И всеки път, когато се опитахме да започнем пак сеитба, те заставаха пред трактора”, разказва Брунер.
Ясно е, че безнаказаността е заразна и фермерът вече се опасява, че може да бъде лишен и от останалите земи, които обработва. Тя обаче води и до други проблеми.
През юли миналата година Томас разкрил кражби на свине от фермата, при това от самите работници. Крадците се оказали свинарка, тракторист и пазач, а свинете изнасяли през нощта направо през прозореца. Разследването приключило през август, но съдебните заседания по делото постоянно се отлагат. Сега свинете са защитени с решетки на прозорците, ограда и камери за наблюдение, макар в Австрия такива практики да не съществуват. Фермерът наел адвокати от Киев, сезирал прокуратурата, началника на местното управление на милицията, звънял в местната администрация, но резултатът бил нулев.
„Не зная колко още доказателства са необходими, за да изправят изобщо тези хора пред съда. Получава се така, че в очите на крадците аз съм глупак. Аз съм предприемач, печеля пари, но каквото и да правя, нищо не става. Слушам постоянно в съда, че имат много работа, но ако имам всички доказателства, а те нищо не правят, тогава с какво се занимават? Защо плащам данъци? За да финансирам държавни структури, които не си вършат работата?” – тези въпроси, до болка познати на украинските бизнесмени, вече си задава и Томас. При това той се оказва в положението на героя на Кафка – директно никой не му отказва, но ако трябва да съдим по резултатите, то такива няма. Властите контактуват с него дружелюбно, милицията пристига, защото всички разбират – не е красиво да се отказва на чужденеца, трябва да се запази някакъв имидж.
Можем да приемаме колкото си искаме чудесни закони, които ще издигнат Украйна сред най-добрите в класацията „Doing Business”. Можем на прекрасен английски да разказваме на чужденците за бездънния потенциал на най-голямата страна в Европа. Можем дори да накараме европейците да повярват в това и те ще дойдат със своя опит, култура и пари да създават работни места. Но дали ще е за дълго, питат се от украинското издание.
Не е важно колко добър е законът, ако не е важи за кума на прокурора, а милиционерът се подчинява не на закона, а на началника си. За да станем европейци, трябва да се научим да уважаваме правилата, и най-важното – да се уважаваме взаимно. Томас Брунер е убеден, че да се живее в рамките на закона е много по-просто и удобно, отколкото постоянно да се опитваш да мамиш и да живееш ден за ден. И вероятно на хората ще им трябват още няколко години, за да стигнат до този начин на мислене. На практика лесно е да променим всичко, ако има желание. Много лесно, убедени са от „Дело”.
