Икономиката на ЕС влезе в 2025 година с леко по-силна основа от очакваното, като прогнозите са този умерен ръст да се движи със скромен темп през цялата година. И през 2026 г. растежът да се запази въпреки повишената несигурност на световната политика и напрежението в търговията. Това четем в пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия за тази година, където се предвижда реалният брутен вътрешен продукт (БВП) в ЕС да нарасне с 1,1%, а в еврозоната - с 0,9%. Ще припомним, че със същия темп на увеличение се движеше и през 2024 г.
През 2026 г. се предвижда растежът да се ускори до 1,5% в ЕС и 1,4% – в еврозоната. Общата инфлация в еврозоната обаче може да се забави от 2,4% през 2024 г. до средно 2,1% – през 2025 г. и 1,7% – през 2026 г. Очаква се инфлацията в ЕС да следва подобна динамика от малко по-високо равнище през 2024 г., като спадне малко под 2 % през 2026 г.
Влошени перспективи, но устойчива икономика
През последното тримесечие на 2024 г. икономиката на ЕС отбеляза по-силен от очаквания растеж от 0,4 %, до голяма степен благодарение на силното вътрешно търсене. Тази положителна инерция продължи и през първото тримесечие на 2025 г., като предварителните данни сочат растеж на реалния БВП от 0,3%.
В прогнозата на ЕК перспективите за растеж са ревизирани в посока надолу. Това до голяма степен се дължи на отслабването на перспективите за световната търговия и на по-голямата несигурност по отношение на търговската политика.
Пролетната прогноза се основава на определени предположения относно търговските тарифи. В модела се приема, че митата върху вноса на стоки от САЩ от ЕС и на практика от всички други търговски партньори ще останат 10% — равнището, прилагано на 9 април, с изключение на по-високите мита върху стоманата и алуминия и автомобилите (25 %) и освобождаването от мита за някои продукти (фармацевтични продукти и микропроцесори). Предполага се, че двустранните мита между САЩ и Китай са по-ниски от прилаганите на 9 април, но достатъчно високи, за да доведат до значително намаляване на двустранната търговия със стоки между САЩ и Китай. Тарифните ставки, договорени от Китай и САЩ на 12 май, се оказаха по-ниски от предполагаемите, но все пак достатъчно високи, за да не обезсилят предположението за удар върху търговските отношения между САЩ и Китай.
Понастоящем се очаква световният растеж извън ЕС да бъде 3,2% както за 2025 г., така и за 2026 г., което е спад в сравнение с прогнозата за темпа от 3,6% през есента на 2024 г. Тази низходяща ревизия до голяма степен отразява отслабените перспективи както за САЩ, така и за Китай. Забавянето на световната търговия е още по-рязко.
Вследствие на това се очаква износът на ЕС да нарасне само с 0,7 процента през тази година, като подновеното свиване на експорта на стоки отчасти се компенсира от устойчивостта на износа на услуги, тъй като те са по-слабо засегнати от напрежението в търговията. През 2026 г. се очаква растежът на износа да се ускори до 2,1%.
Несигурността, повече от митата, тежи върху вътрешното търсене. След свиване с 1,8% на бруто образуването на основен капитал за 2024 г. се очаква умерено възстановяване на инвестициите. Това е по-слабо от очакваното през есента, тъй като по-ниската обща активност намалява капиталовите нужди. В същото време нестабилната реакция на пазара спрямо напрежението в търговията оказва все по-затягащо въздействие върху условията за финансиране. Сега се предвижда инвестициите да се увеличат с 1,5 % през 2025 г. и допълнително да се ускорят до 2,4 % през 2026 г. Това ускоряване се дължи на инвестициите в инфраструктура и НИРД, включително благодарение на подкрепата от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) и Кохезионния фонд, както и на обрата в жилищното строителство. През 2026 г. се очаква инвестициите в оборудване също да възвърнат своята жизненост.
Що се отнася до частното потребление, растежът вероятно леко ще нарасне спрямо прогнозирания през есента, достигайки 1,5% през 2025 г. и 1,6 % през 2026 г. Това до голяма степен се дължи на по-силната инерция на растежа през 2024 г. и все още устойчивия пазар на труда в контекста на бързо намаляващия инфлационен натиск. Повишените икономии обаче продължават да ограничават динамиката на потреблението.
Пазарът на труда остава стабилен, като реалните заплати се подобряват
През 2024 г. продължаващото разширяване на заетостта доведе до създаването на 1,7 милиона нови работни места в икономиката на ЕС, като по този начин достигна нов рекорд за броя на работните места в Съюза. Въпреки скромния икономически растеж се очаква заетостта да нарасне с още 2 милиона работни места до края на прогнозния период. Очаква се равнището на безработица да спадне до ново историческо дъно от 5,7% през 2026 г.
След като се увеличи с 5,3 % през 2024 г., растежът на номиналните заплати ще се забави през 2025 г. и 2026 г. Работниците ще продължат да се възползват от реалните увеличения на заплатите и също така се очаква да възстановят напълно загубената през последните години покупателна способност, причинена от скока на инфлацията.
Инфлацията продължава да намалява
Очаква се текущият дезинфлационен процес, който започна в края на 2022 г., да напредва стабилно. След като се понижи до 2,4% през 2024 г., инфлацията на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) в еврозоната се очаква да достигне целта на ЕЦБ от 2 % още през 2025 г., като спадне допълнително през 2026 г.
Цените на енергийните суровини намаляха значително от есента на 2024 г. насам и се очаква да продължат низходящата си траектория. По същия начин засиленото евро би трябвало да засили и дезинфлационния натиск.
Дефицитите ще се увеличат незначително
След като спадне до 3,2 % през 2024 г., дефицитът по консолидирания държавен бюджет на ЕС се очаква да нарасне до 3,3 % през 2025 г. и да остане на това равнище през 2026 г.
Съотношението на дълга към БВП се очаква да достигне 83,2 % от БВП през 2025 г. и 84,5 % през 2026 г. на равнището на ЕС след четири години на относително бързо намаление.
Повишена несигурност на фона на напрежението в световната търговия
Рисковете за перспективите са наклонени в посока надолу. По-нататъшното фрагментиране на световната търговия би могло да смекчи растежа на БВП и да поднови инфлационния натиск. Бедствията, свързани с климата, също са по-чести и продължават да бъдат постоянен източник на риск от влошаване на растежа.
Положителното е, че по-нататъшното намаляване на напрежението в търговията между ЕС и САЩ или по-бързото разширяване на търговията на ЕС с други държави, включително чрез нови споразумения за свободна търговия, биха могли да поддържат растежа на ЕС. Увеличаването на разходите за отбрана също би могло да има положителен принос. Постигането на напредък в реформите за повишаване на конкурентоспособността, като например задълбочаването на единния пазар и постигането на напредък по отношение на Съюза на спестяванията и инвестициите, както и изпълнението на амбициозна програма за опростяване могат допълнително да укрепят устойчивостта на икономиката на ЕС.
Тази прогноза се основава на набор от технически допускания относно обменните курсове, лихвените проценти и цените на стоките с крайна дата 25 април. За всички други входящи данни, включително допускания за държавните политики, в настоящата прогноза се взема предвид информацията до 30 април включително. Освен ако новите политики не бъдат обявени и уточнени достатъчно подробно, в прогнозите се допуска, че няма да има промени в политиката.
Всяка година Европейската комисия публикува две икономически прогнози (пролетна и есенна), които обхващат широк спектър от икономически показатели за всички държави — членки на ЕС, страните кандидатки, държавите от ЕАСТ и други големи развити и бързо развиващи се пазарни икономики. През ноември ще излезе и есенната прогноза на ЕК.
