Колкото и правилно да съхранявате картофите, те рано или късно ще прораснат. Добре ще е това да стане точно за засаждането им, но обикновено кълновете се появяват още през февруари, стават прекалено големи и обикновено се чупят, преди да бъдат засадени, констатират от руското електронно издание „Стопанство”. Не трябва да се забравя, че чупенето на кълновете ще доведе до загуба от около 20-30% от реколтата. Затова ако запазите грудките от засадените чак през лятото картофи, то те дълго няма да прораснат и към момента на засаждането ще имат малки кълнове.
През пролетта може да понижите температурата в склада до 1-2 градуса по Целзий, за да забавите процеса на прорастване. Идеалната влажност за съхраняването е около 70%.
По правило кълновете не трябва да надхвърлят половин сантиметър, но трябва да са дебели и с тъмнозелен цвят. Това обаче се отнася за големите площи, където засаждането става със специални машини, при садене на ръка те спокойно може да бъдат и по-големи – просто е нужно внимателно да се заравят гнездата, за да не бъдат отчупени от притисналата ги пръст.
Ако все пак се наложи да ги отчупите, напръскайте грудките с разтвор от янтарна (кехлибарена) киселина, която ще събуди спящите кълнове и това частично ще компенсира загубите. Във всички случаи обаче премахването на прорасналите кълнове не трябва да става по-малко от 4 седмици преди засаждането на картофите.
Читател на изданието обаче предлага друг вариант, чрез който е успял да увеличи многократно рентабилността от картофеното семе. По думите му килограм картофи могат да дадат реколта от 20 килограма.
Читателят споделя, че преди 2 години успял да купи килограм от високодобивен холандски сорт картофи и като особено ценен материал го запазил в сухо мазе. През март грудките започнали да прорастват и когато достигнали 2-3 сантиметра, той ги напръскал с популярния в Русия регулатор за растежа на растенията „Епин” (разтвор на епибрасинолид в спирт – бел. ред.) и за да не почернеят кълновете, ги покрил напълно с пръст. Когато кълновете достигнали 5-7 сантиметра дължина, изровил грудките от почвата и отделил всички кълнове заедно с месестата част, съдържаща корените им, и ги засадил в торови саксии, а оставащата част от грудките подсушил, обработил отново с „Епин” и ги пресадил. През април повторил процедурата и получил нов „разсад”. И така няколко пъти. В средата на май взел целия разсад и го засадил на предназначената за целта площ. Имал късмета да не загине нито едно растение и всички да понесат добре пресаждането. Към началото на юни разсадът от първата манипулация дал цвят, а останалите го последвали 2 седмици по-късно. В средата на август започнал полека да вади картофите и в крайна сметка от един килограм семе получил 20 килограма реколта само за една година, докато при стандартен подход за същия резултат би се наложило да чака няколко години.
Същият читател споделя и своя опит да получи максимална реколта буквално от една грудка. Отделил терен с размер 2 на 2 метра, прекопал го добре на дълбочина 20-25 сантиметра и използвал доста естествен тор. В центъра на получилата се площадка изровил почвата на дълбочина 15-20 сантиметра и я изтеглил към краищата, а в средата заровил един хубав картоф. Предварително го бил изложил на светло, така че имал доста прораснали кълнове. Водил непрестанна борба с бурените и не позволил дори на един да се развие на терена. За сметка на това при показването на картофените кълнове им дал възможност да достигнат 10-15 сантиметра дължина, а след това внимателно ги превил към земята, притиснал ги с метална скоба и ги засипал с 5 сантиметра плодородна почва. Със всички следващи действал по същия начин, така че в центъра на площадката започнала да се оформя купчина земя, която в крайна сметка достигнала 75 сантиметра височина и заела цялата предварително обработена площ. След около месец престанал да засипва появилите се отново кълнове и скоро целият терен бил изпълнен със зеленина, израснала от един-единствен картоф. Според твърденията на читателя добивът от него достигнал почти 15 килограма.
