На последната си среща по обсъждане на измененията в Наредбата за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания представителите на браншовите организации от агросектора единодушно са приели нови текстове, свързани с обработката на угарите и използването на междинните култури, които са важен елемент от опазването на околната среда. В стария вариант на наредбата беше записано, че 5-те процента от обработваемата земя, които ще се оставят да почиват като угари, трябва да се изорават веднъж. По предложение на асоциацията на зърнопроизводителите е решено на места, където терените са наклонени и има опасност от ерозия, тези площи да не се изорават, а да се дисковат например, което като друг вид обработка би било много по-полезно за почвата, обясни за Farmer.bg изпълнителният директор на асоциацията Наталия Тодорова. Затова и в проекта е записано, че до 31 май те трябва да са направили минимум една почвена обарботка на угарта.
Съществена промяна е направена и по отношение на междинните култури, които някои фермери може да предпочетат. Според изискванията за екологично насочени площи фермерът може да оставя 5% от земята да почива като угар, но като алтернатива може да сее тази земя с междинни култури (бобови или житни). Целта е тези растенияне да не се косят или опасват от животни, а да се оставят на полето и след изгниването им да подхранват почвата с необходимите вещества за следващата година.
По предложение на декана на факултета по агрономство към пловдивския Аграрен университет доц. д-р Божин Божинов, който е и в управителния съвет на Института по агростратегии и иновации, е решено първоначално предложеният списък с тези култури да се увеличи.
„Въпреки, че на пръв поглед първоначалният списък с културите съответства на традиционно отглежданите в страната зърнено-бобови смески, считам, че така представени те няма да могат практически да бъдат използвани”, посочва Божинов. Като припомня, че междинните култури не могат да се косят и използват за храна на животните в съответното стопанство, затова той предлага в окончателния вариант на Наредбата да остане само изискването за засяване на смес от семена от житни и нежитни култури, каквото изискване поставят други страни-членки на общността (напр. Великобритания).
Основната идея на това значително по-малко ограничително изискване е да се даде възможност на фермерите сами да преценят коя житна с коя нежитна култура да засеят като смес, така че в максимална степен да се изпълнят екологичните цели на междинната култура, а именно – да предпазва почвата от ерозия и да я обогатява с хранителни елементи.
„Немалка част от фермерите имат намерение да сеят подобни култури, вместо да оставят земята под угар”, коментира и Светлана Боянова, председател на института.
Затова и в окончателния текст на новата наредба за директните плащания са включени два списъка с житни и нежитни култури, които стопанинът по свой избор ще отглежда. Единственото изискване е да сее един вид житна и един вид нежитна култура.
В списъка на житните култури влизат ръж, тритикале, ечемик, пшеница, овес, лимец, просо, сорго и метла. Към нежитните култури са включени грах, фий, звездан, еспарзета, леща, фасул, нахут, бакла, лупина, бурчак, соя, синап, репко и фуражна ряпа.
Междинните култури се заорават, като с промените е решено те да бъдат заявени до 30 септември.
