Обилните валежи през лятото и есента попречиха за навременното прибиране на реолтата от пшени, слънчоглед и царевица в редица места от страната. Това ограничи сеитбата със зимни житни култури, най-вече на пшеницата. Известно е, че колкото по-късна е една сеитба, толкова обработката на почвата е по-лоша, а оттам и качеството на посевите се влошава. Късните посеви изостават в развитието си и все още са далеч от фазата, в която могат да презимуват успешно. От друга страна пишман земеделци, далеч от професионализма, все още продължават да сеят, което противоречи на всякакви правила на агротехниката.
Правят го по най-примитивния начин – с тороразпръсквачки. Въпреки предупрежденията на специалисти и експерти от бранша, че отдавна изтече оптималният агротехнически срок за това, тези хора едва ли могат да очакват, че ще получат добри резултати. Целта им вероятно е да останат по-малко площи за пролетни култури, които поглъщат повече разходи. Но добре е, че тези „земеделци“ не са много и не оформят профила на сериозните зърнопроизводители в страната.
Въпреки че е твърде рано за прогнози, има фактори, които отсега дават основание за песимистични очаквания по отношение на добивите от есенните култури през това лято.
Първо, всички знаем, че площите са с от 10 – 20% по-малко от миналогодишните. Според експерти само 20 – 30% от тези есенници са засети навреме и се намират в добро състояние и благоприятна фаза за презимуване. Останалите площи, които са късно засети, са изостанали в развитието си, а има и такива, които дори едва сега поникват.
Не по-малко от 15 – 30% от есенниците са преовлажнени. Нещо повече – попаднали са под водно огледало, както точно дефинира картината Мариела Йорданова – председател на Сдружението на зърнопроизводителите в Лудогорието. Това в буквалния смисъл означава събиране на подпочвената с повърхностната влага. Там посевите са тотално удавени, без възможност за възстановяване.
Водните огледала са в равнинни полета както в Южна, така и в Северна България, от които водата няма къде да се оттече. Дори да има напоителни канали, които биха могли да служат за отточване на водата, те са затлачени и непочиствани от години.
В резултат от преовлажняването може да се очаква повишаване концентрацията на манган в почвите, който основно се намира във водоразтворими соли. Освен че този елемент предизвиква вкиселяване на преовлажнените почви, когато е в излишък, той е фитотоксичен за растенията.
Този факт ще доведе до още по-голямо прореждане на посевите и намаление на добивите от зимни житни култури, защото освен напълно пропаднали части от полетата, в тях ще има и участъци с частично загинали растения. Напролет картината в тези полета ще е доста неприятна и на зърнопроизводителите ще се налага да вземат изключително трудни решения.
До пролетното подхранване, което започва през февруари, остава малко повече от месец. Тук възниква въпросът как ще се направи торенето в подгизналите от вода ниви. Естествено, че и там ще има проблеми както с времето, така и с качеството на мероприятието.
Всичко това показва, че в България вероятно ще останат не повече от 50% площи с есенни житни култури за реколтиране.
Колкото по-малко са площите, толкова повече в тях се съсредоточават вредителите, които също се борят за оцеляване. Ще се наложат извънредни третирания, които ще оскъпят продукцията. Но макар и по-малка, реколтата догодина ще е достатъчна за зърнения баланс на страната, твърдят държавниците.
Да, вероятно ще е така, но как всичко това ще се отрази на сметките на зърнопроизводителите. Ще могат ли да си възвърнат вложенията и дали ще им остане нещо за възпроизводство, или ще въртят на място, като празни мелници?
Не стоят по-добре нещата и при пролетните култури. Ако преовлажняването продължи, обработките ще закъснеят, ще бъдат трудни и некачествени. Задава се и още един сериозен проблем – забраната на инсектицидите от групата на неоникотиноидите, с които досега се обеззаразяваха семената на царевицата и слънчогледа. Сеитбата с необеззаразени семена ще бъде рискована, а засега решение няма.
Оказа се, че съседите ни от Румъния са успели да си издействат удължаване приложението на забранените препарати за още две години и нямат нашия проблем. Вероятно родните зърнопроизводители сами ще се спасяват, като някои от тях ще се насочат за семена от северната ни съседка, за да се предпазят от почвените неприятели.
Петър Кръстев, агроном (Препечатваме със съкращение от в. „Гласът на фермера”)
