И през следващия програмен период България ще продължи да дава преходна национална помощ за животновъдите, като се спазват същите условия, прилагани при националните доплащания през 2013 г. Това съобщи в отговор на депутатски въпрос министърът на земеделието и храните Десислава Танева, съобщиха от Асоциацията на черно-шареното говедо. При последния парламентарен контрол депутатът от АБВ Иван Станков попита дали ще има промени в прилагането на така наречената референтна дата за даване на субсидии на фермерите. През първия програмен период за такава референтна дата беше определена 2009 г. В резултат на това законодателство националните доплащания се отпускаха за всички регистрирани до тази дата животновъдни стопанства. По настояване на браншовиците обаче, беше поискано промяна в тези условия, тъй като след 2009 г. кризата в животновъдството фалира огромен брой стопанства. В резултат на това националните доплащания в момента се дават на фермери без животни, а нови стопанства не получават субсидии по същата причина, което противоречи на нормалната логика.
В справката, предоставена на земеделския министър, експерти от агроведомството обясняват, че България нееднократное поставяла пред Брюксел искането за промяна на референтния период. „Еднозначният отговор на Европейската комисия е, че не могат да бъдат допускани изключения, тъй като правилата са такива за всички държави членки. Преходната национална помощ е възможна опция за държавите, предвидена в регламента, но не е задължителна. Прилагането на преходната национална помощ ни предоставя възможност за последователност в политиката и подпомагане с максимална продължителност на животновъдния сектор”, се посочва в отговора.
Основният приоритет на агроминистерството е през новия период е да се завиши процентът за обвързана подкрепа и той беше постигнат, припомни танева пред народните представители.
От 1 януари 2015 г. България ще се възползва от възможността да предостави 13% от тавана за директни плащания за страната за обвързана подкрепа. По-голямата част от тези средства са насочени към сектор животновъдство, като са нотифицирани 6 от общо 10 схеми за директно обвързано с производството подпомагане за животни:
- за млечни крави;
- за месодайни крави и/или юници;
- за млечни крави, месодайни крави и биволици под селекционен контрол;
- за овце-майки и кози-майки;
- за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол;
- за биволи;
- за протеинови култури с косвен положителен ефект върху животновъдството.
Нотифицираните схеми са с редица предимства в сравнение с прилаганите схеми до момента. Схемите за обвързано подпомагане за млечни крави, както и за овце и кози, са с обхват територията на цялата страна. По този начин няма да бъдат изключени фермери на база местоположението на техните стопанства.
Благодарение на завишения бюджет за обвързана подкрепа още през 2014 г. схемата за национални доплащания за крави с бозаещи телета беше трансформирана в схема за обвързана подкрепа. Това позволява драстично увеличение в ставката на глава животно.
Предвидена е и специална схема за подпомагане на биволи. Във фокуса на подпомагането попадат животните, които принадлежат към определена порода и са под селекционен контрол – млечни крави, месодайни крави, биволи, овце и кози. Така схемата за преходна национална помощ за говеда се явява една допълнителна опция за подпомагане на реални земеделски стопани.
В това число са и животновъдите, отглеждащи говеда и към настоящия момент. Схема за преходна национална помощ за говеда може да бъде приложена съобразно възможностите на националния бюджет за съответната година.