На 6 декември православната църква отбелязва празника на Свети Никола (Hикулден). Според преданията той е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери. На него се приписват и много чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водните стихии. Умира през 342 г. в гр. Мира, Ликия, в югозападна Мала Азия. През 1087 г. мощите на Свети Никола̀ са пренесени в Бари, Италия, където се намират и сега, съхранявани в нарочно построена, посветена на светеца базилика.
В православната вяра на българите светецът Николай, чието име означава "Побеждаващ", се почита и като патрон на рибарите. Според народно-християнския мит за подялбата на света на него се паднали моретата, реките, езерата.
Той е господар на целия подводен свят - рибите и водните демони. На този ден се украсяват коледните елхи, а на трапезата се поднася риба, чието тяло е покрито с люспи (най-често това е пълнен шаран с орехи).
По принцип празникът се пада на 19 декември, но той е сред празниците, които се отбелязват по стар стил, след като през 1970 г. българската църква връща "стария стил", т.е. Юлианския календар (по "нов стил" се празнуват само празници като Гергьовден и празника на св. св. Кирил и Методий). Мнението, че празникът е на 19 декември по стар стил е погрешно, тъй като при преминаването към Грегорианския календар се добавят 13 дни, а не се отнемат.
Днес празнуват хората, които носят мината Николай, Никол, Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо,Нина, Ния, Ница и др. На празника, за да уважат именника в дома му идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени. Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именник.
