Докато кризата в българското животновъдство се задълбочава, в съседна Турция браншът бележи бурно развитие, което се отразява и на търсенето на зърно и други фуражи. Интересното е, че вместо да внасят готова продукция отвън, турското правителство насърчава вътрешното производство, съсредоточавайки се върху вноса на качествени семена, осигуряващи висока продуктивност. Така от няколко години турските компании масирано сключват договори с българските институти, чийто имидж в селекционната наука е много висок, а лицензионните права върху родните сортове – доста по-конкурентни като цени спрямо тези на известни световни компании.
От две години Институтът по зърнени култури в Карнобат например изнася за Турция базови семена от 15 сорта български ечемик. „Те показват изключително добри резултати и превъзхождат по качество и добив редица турски сортове”, съобщи за Farmer.bg директорът на института Драгомир Вълчев.
От тази година институтът е сключил лицензионен договор и с друга турска компания, която смята да извършва самото семепроизводство с български базови семена в съседната държава. „Бизнесът там много бързо се ориентира, защото търсенето на ечемик е изключително голямо, а както се знае, неговата хранителна стойност е много по-висока от тази на пшеницата”, коментира още Вълчев. За да се произведе един килограм свинско месо, според технологиите са нужни 8 килограма пшеница или 4 кг ечемик, затова и ечемикът е основната съставка на фуражите.
При високите добиви от българските сортове фермерите в Турция печелят много повече, затова и тяхното търсене расте, въпреки роялти-таксите, които търговците плащат на родните институти за тези сортове. И докато търсенето на семена от страна на българските производители спада, интересът от турския бизнес се множи. За сравнение, годишно в България се сеят максимум по 2 милиона декара с ечемик, докато в Турция са 30 млн. дка.
Друг пример за засиления интерес към разработките на карнобатския институт е към наскоро одобрения нов сорт пивоварен ечемик „Ситара”. „Реално в страната той ще започне да се произвежда след три години, но бизнесът от южната съседка взе проби за изпитване в Турция, което е далновидно предвид качествата на този сорт”, посочи Драгомир Вълчев.
Подобно на колегите си от Карнобат и учените от русенския Институт по земеделие и семезнание в Образцов чифлик са засилили контактите си с турските компании, търсещи пшеница, люцерна и друг вид семена. „Българските селекции на люцерна са едни от най-старите на Балканския полуостров, те датират от 1905 г.”, съобщи доц. Димитрия Петкова, временно изпълняваща длъжността директор на института. През последните две години институтът изнася за южната съседка основно базови семена, тъй като за семепроизводство в страната са необходими площи и инвестиции, с които българските институти не разполагат.
Вътрешният пазар на семена обаче остава слаб поради свиването на животновъдството и слабите инвестиции. Докато през 80-те години на миналия век в страната са се отглеждали 4 млн. декара с люцерна, сега годишно се сеят около 900 хил. дка.
Интерес към българската селекционна дейност проявяват освен от Турция също и от Молдова. Някои от сортовете ечемик на Института по зърнени култури в Карнобат са включени и в държавното сортоизпитване на Молдова с идеята да започне производство с тях, посочи още директорът на института Драгомир Вълчев.
