Опитната станция по земеделие в Лозница - Разградско от години отглежда качествени семена за пшеница, разработка на Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево. Базовите образци се отличават с изключителна продуктивност, затова и фермерите от Добруджа и региона са редовни клиенти на държавната станция. Семената са със сертификати за качество, издадени от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, като самите специалисти гарантират, че осигуряват конкурентна продукция за българския пазар. Farmer.bg потърси за коментар директорът на опитната станция Румен Ефтимов, който представи състоянието на тазгодишната реколта и търсенето на семена за есенната сеитба.
Г-н Ефтимов, как се разви пазарът на семена тази есен?
Поради дъждовете тази година сме свидетели на прецедент по отношение на добивите и качеството на реколтата. Традиционно българските сортове пшеница са сухоустойчиви, затова и климатичните условия се оказаха абсолютно неподходящи за тяхното развитие. Станахме свидетели на срив в качеството на пшеницата, което се отрази и върху търсенето на семена за есенната сеитба.
Средните добиви от декар това лято се движеха около 480-500 кг., колкото и при нормални години, но показателите на зърното нямаха нищо общо с търсеното качество и това се отрази върху реализацията на семената, предлагани за есенната сеитба.
Като добавим и сравнително високите цени, на които трябваше да предлагаме продукцията, се получи така, че около 300 тона от семената не можахме да продадем.
На какви цени продавахте и защо не направихте отстъпки за фермерите?
Системата на определяне на цените е централизирана и всяка година те се фиксират от специална комисия, назначавана от специалисти от Селскостопанска академия. Тази година комисията посочи 550 лв. за тон, която беше по-ниска от миналогодишната. Но заради лошите добиви хората се отдръпнаха и се насочиха към вносните семена.
За разлика от частните компании, където има възможност да се преговоря, ние сме държавно учреждение, без подобни правомощия. И докато миналата година успяхме да реализираме 100% от нашето производство, тази есен за жалост търпим загуби. В тази връзка сме решили да предложим промени в нормативната уредба, които да дават по-голяма свобода на отделните звена от системата на академията. Защото ние сме в реалния сектор, имаме ориентир към клиентите и знаем какви са техните изисквания към пазара. В противен случай не бихме могли да сме конкурентни на пазара.
Казахте, че конкуренцията на вносната продукция е голяма. Нараства ли интересът към чуждите семена?
Нахлуването на вносни сортове пшеници се разраства и това за нас, учените е необяснимо. Дали заради по-агресивната реклама, но стопаните все повече се ориентират към чуждата продукция, въпреки че техните цени са по-високи от нашите. Ако трябва да обобощим, делът на българските спрямо чуждите сортове е 50 на 50.
Вярно е, че българските сортове не издържаха на климатичните промени от това лято, но при следващи сухи години чуждите сортове едва ли биха били по-подходящи от българските. И това се знае от хората в бранша, затова се надяваме да има промяна в търсенето.
Кои от българските сортове са най-търсени в момента и как отговаряте на търсенето, породено от климатичните промени?
Най-често купувани са пшеничените семена от сортовете „Енола”, „Кристал” и „Аглика”. Всяка година институтът в Генерал Тошево излиза с нови селекции, които са високопродуктивни и приспособими към нашите климатични условия. Затова и надеждите ни са, че все пак фермерите ще заложат на българското.
Дейността ни е от изключителна важност за фермерите от региона и това важи с пълна сила особено за дребните земеделски производители. Ние не се ограничаваме единствено с производството и продажбата на семена. Наши експерти консултират стопаните по всички въпроси, свързани с гротехническите мероприятия.
Опитната станция разполага и с техника, която също предоставяме като услуги на земеделците. В това отношение помощта е голяма, защото освен за оран те ползват наша техника и за култивиране, реколтиране, сеитба и др. Постоянни наши клиенти са около 30 фермери от Разградско, които отглеждат над 10 хиляди декара.
Знаете, че в тези региони за малък производител се възприема този, който обработва поне 2-3 хиляди дка земя. И точно те са гърбът на икономиката в селските райони. Разбира се, има и много големи арендатори, но при тях мащабите са много по-големи – те се разпростират върху и над 30 хиляди дка. За нас като учени е важно да развиваме българската наука и да разширяваме взаимодействието си с реалния бизнес. През новия програмен период европейските програми предлагат възможности за по-тясно сътрудничество и това ни обнадеждава в бъдещата работа с фермерите.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
