Едно от първите предложения на представителите на браншовите съюзи от агросектора до новия министър на земеделието ще бъде свързано с премахването на субсидиите за неактивните животновъди, които отдавна са закрили фермите си, но продължават да получават субсидии. Това съобщиха за Farmer.bg представители от браншовите асоциации на зърнопроизводителите, на овцевъдите и на биволовъдите. Според еврорегламента за прилагане на националните доплащания за животновъди и тютюнопроизводители (така нареченото преходно подпомагане) държавите членки ще разпределят субсидиите по начина, по който съответната държава го е правила през 2013 г.
Проблемът е, че до 2013 г. националните доплащания се превеждаха на производителите според регистрирания брой животни в периода 2007-2009 г., който беше приет за референтен. «Този начин на подпомагане е изключително несправедлив, защото от 2009 г. досега хиляди стопани са фалирали, други са намалили стадата си, а трети са увеличили стопанствата, но поради несъвършенствата в българското законодателство не получават субсидии за увеличения брой животни», коментира проф. Цонка Пеева, председател на Асоциацията за развитие на биволовъдството в България. Затова тя предлага регистрацията да става година за година. Подобно мнение споделят изпълнителният директор на асоциацията на зърнопроизводителите Наталия Тодорова и председателят на овцевъдната асоциация Бисер Чилингиров.
Според администрацията референтният период не може да бъде променен, но браншовиците са на мнение, че нито един европейски регламент не би одобрил подпомагане за ферми, в които вече не се отглеждат животни. същото се отнася и за тютюнопроизводителите, които получиха субсидии, за да инвестират в друг вид селскостопанска дейност, след като премахнат площите си, но това не се случи, коментират стопани.
Затова и в бъдещите си разговори с ръководството на министерството на земеделието хората от сектора ще настояват за точни правила, по които да се отпускат субсидиите през следващия програмен период. "Смятам, че запазването на стария референтен период 2007-2009 г. няма нищо общо с европейските регламенти и лесно може да се коригира от българската администрация", обясни още проф. Пееева.
