За разлика от останалите европейски държави, където цените на повечето потенциално засегнатите продукти стоки се понижиха след руското ембарго, в България особен спад не се наблюдава. Това се посочва в анализ на министерството на земеделието, който показва икономическите последствия от налагане на забратата за износ на храни за Русия, наложена на 6 август тази година. Официалните данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата показват, че от началото на август до края на октомври т.г. цените на едро на основните плодове и зеленчуци, произвеждани в страната, се движат около или над нивата отпреди една година. При някои продукти като картофи, лук и моркови се наблюдава чувствително поевтиняване на годишна база, което обаче е налице още преди налагането на руската забрана за внос.
Проучването на цените по стоки показва, че при ябълките в средата на август е имало лек спад, но те са били близки до миналогодишните. Поскъпване от 20 – 30% се забелязва при доматите, което се дължи на лошата година и болестите по градините.
Повишение се отбелязва в цените на прасковите, които от 0,89 лв./кг в началото на август достигат 2,30 лв./кг в средата на октомври, като през по-голяма част от периода (и особено през м. октомври) са над миналогодишните. Цените на крушите бележат понижение през втората половина на август, последвано от покачване и относително стабилизиране през следващите два месеца, като през отделните седмици изменението на годишна база е в интервала от -8% до +7%.
Като цяло, при цените на едро на вносните плодове и зеленчуци също не се очертава някаква тенденция на особен спад до момента, която да може да се обвърже със забраната за внос в Русия. При вносните домати се наблюдава чувствителен спад на цените през втората половина на август 2014 г., последван от постепенно повишение, като през септември и октомври цените се движат с около 30 – 40% над нивата от същия период на предходната година.
При вносните ябълки се отчитат седмични ценови изменения в двете посоки, като през определени седмици стойностите са под нивата отпреди една година, а през останалите – над тях. При вносните круши през по-голямата част от август се отчитат по-ниски цени на годишна база, но през следващите два месеца стойностите са съществено над миналогодишните, През по-голяма част от наблюдавания период цените на вносните праскови са съществено по-ниски спрямо нивата отпреди една година. Тази тенденция обаче започва още преди влизане в сила на руската забрана и се дължи предимно наувеличение на добивите в основни страни производителки в ЕС.
По данни на Системата за агропазарна информация, от началото на август до момента не се наблюдава съществено изменение на цените по веригата на реализация на краве мляко и млечни продукти в България. Към края на октомври средната изкупна цена на краве мляко за страната се задържа на нивото от юли 2014 г. При средните цени на едро и на дребно за млечните продукти има леко поевтиняване, което е слабо изразено (от -0,1% до -2,0%) и не може да се обвърже категорично с руското ембарго. Като цяло цените продължават да се движат около или малко над нивата отпреди една година. Към 22-и октомври средната изкупна цена на кравето мляко за страната (0,66 лв./литър) е без промяна спрямо средната за септември 2013 г., а при цените на едро и на дребно на повечето наблюдавани млечни продукти се отчита годишен ръст от 1,3% до 8,3%, най-чувствителен при маслото на дребно. Само при средната цена на едро на прясно мляко – плик се отчита леко понижение с 2,4% на годишна база.
Макар засега да не се отчита ясно изразена тенденция на спад на цените на млечните продукти в България, възможно е през следващите месеци те да се окажат под натиск, предвид наблюдаваното понижение на цените на основните млечни продукти на пазара на ЕС, за което вероятно допринася и руското ембарго.
Има опасност намалението на цените на сухото мляко, както и на суровото мляко в някои страни от ЕС, да доведе до покачване на техния внос в България, което би се отразило негативно на търсенето, а оттам и на изкупните цени на суровото мляко в страната. За да може да се оцени ефектът от евентуално нарастване на доставките е необходимо наблюдение на вноса за един по-дълъг период. Подобен анализ ще бъде забавен донякъде от липсата на официални данни за вноса и износа в периода след влизане в сила на руската забрана (към момента на изготвяне на настоящия анализ НСИ предоставя информация за търговията на България с държави-членки на ЕС само до м. юли 2014 г.).
Въпреки че до момента официалните данни не сочат спад на изкупните цени в България, възможно е някои изкупвачи да се възползват от ситуацията и да оказват натиск за намаление на цените, особено когато става дума за по-дребни производители, които трудно биха намерили алтернативна реализация за своята продукция.
Експертите не могат да оценят точния размер на икономическия ефект от руската забрана върху България, тъй като са изминали по-малко от три месеца от въвеждане на рестрикциите и цените на земеделските продукти по принцип варират съществено през различните години.
Засега има оптимизъм, че за голяма част от засегнатите европейски продукти може да бъдат намерени алтернативни пазари. Същевременно, ясно е, че определени продукти и определени региони ще срещнат сериозни затруднения в резултат от руските мерки, особено в краткосрочен план.
Ефект от забраната за България
През периода 2011 – 2013 г. износът на селскостопански стоки от България за Русия варира между 52 и 65,5 млн. евро годишно (58,4 млн. евро за 2013 г.), което формира около 1,4 до 2% от общия селскостопански износ на страната.
Наскоро въведената от Русия забрана за внос засяга българският износ на селскостопански стоки на стойност около 10 - 12 млн. евро годишно (10,1 млн. евро за 2013 г.). Това представлява сравнително голям дял от общия аграрен износ за Русия - между 17,4 и 20,6%, но едва около 0,2 – 0,3% от общия аграрен износ на България за всички страни.
При повечето продукти делът на Русия в общия износ на засегнатите продукти е нисък (около 2,4 до 2,8% за общата стойност на всички продукти, включени в списъка), което дава основание да се приеме, че българският износ на съответните продукти би могъл да се пренасочи към други дестинации сравнително лесно.
Износът на потенциално засегнатите продукти за Русия представлява сравнително нисък дял от производството на съответния продукт в страната (за 2013 г. - под 1% при доматите, ябълките, кайсиите, сливите и сирената; 2,9% при прасковите и нектарините и малко по-висок при черешите - 6,7% и ягодите –16,3%).
Предвид това, може да се очаква руската забрана за внос да има ограничен пряк ефект за България като цяло.
Най-засегнат от ембаргото ще бъде българският износ на селскостопански продукти, при които Русия представлява основен експортен пазар и може да се очаква по-трудно пренасочване към други пазари. Такъв е случаят с износа на някои плодове и зеленчуци (праскови, нектарини, кайсии, череши, ябълки, сливи, киви, ягоди и домати), при които Русия формира около или над половината от българския износ, а в някои случаи и до 90%. Сравнително голям е и делът на Русия в общия износ на България на пресни или охладени риби (около 27 – 28% за последните две години, което обаче вероятно включва и реекспорт на продукти, внесени от други страни).
Забраната на Русия ще доведе до преки загуби и в сектора на млякото и млечните продукти, поради нереализирани договори. Наложеното ембарго се отразява негативно на положените през последните години усилия за възстановяване на позициите на българските продукти на традиционния руски пазар, включително посредством съфинансираните от ЕС промоционални програми.
По данни на Асоциацията на млекопреработвателите в България, 14 от членовете на Асоциацията имат търговски партньори в Русия и изнасят продукция за тази държава.
Предвид високата конкуренция на пазара на млечни продукти, фирмите, които имат договорености за износ за Русия или са били на път да сключат такива, вероятно ще изпитат затруднение да реализират засегнатите количества на алтернативни пазари (вкл. и в България), на задоволителна за тях цена. Тези фирми ще понесат и загуби във връзка с направените от тях разходи за маркетингови проучвания, търсене на търговски партньори, рекламни материали, етикети, опаковки и др.
Възможно е конкретни фирми да претърпят сравнително големи загуби за техния мащаб, като конкретният размер на щетите ще зависи от намирането на алтернативни пазари. Наложената забрана ще се отрази неблагоприятно и върху изпълнението на действащите промоционални програми, съфинансирани от ЕС, за популяризиране на български млечни продукти и череши с целеви пазар Русия.
Има опасност руското ембарго да окаже косвено негативен ефект, поради пренасочване на част от продуктите, които другите държави-членки на ЕС няма да могат да реализират в Русия, към вътрешния пазар на Съюза, в т. ч. и към България.
Увеличеното предлагане в рамките на ЕС може да доведе до понижение на цените на въпросните продукти, вкл. и в България.
