Взаимоотношенията между земеделските производители и банкерите отдавна преминаха етапа на опознаването, когато заемите се отпускаха трудно, а инвестициите бяха спорадични. Днес финансирането в сектора е нещо съвсем естествено, а земеделците са предпочитаният клиент, който се слави с това ,че връща кредитите си навреме. За тенденциите във финансирането на сектора разговаряме с Димитър Пенков, старши мениджър- отдел „Бизнес клиенти” на „Уникредит Булбанк”, в направление „Маркетинг и клиентски сегменти”.
Г-н Пенков, може ли да направите сравнение как върви кредитирането на земеделските производители през последните три години?
За този период кредитирането на земеделските стопани поддържа стабилен ръст, който се отличава значително от нарастването на заемите при останалите сектори. Средногодишно земеделските заеми нарастват с 5%, при среден ръст за цялото кредитиране в банковата система от около 1%.
За страничния наблюдател този ръст от 5 на сто може да изглежда голям, но за специалистите той е обясним поради навлизането на еврофондовете и големите инвестиции, които безспорно оказват въздействие върху тази инвестиционна активност.
Значителен ръст отчитаме и при другата форма на кредитиране - лизинга, която също се използва широко от земеделските производители. Там увеличението надхвърля значително стандартното лизинговане в останалите отрасли от икономиката. И това е обяснимо, защото финансирането на земеделската техника е значително по-лесно, отколкото в останалите сектори като транспорт, индустрия и др.
А какъв е средният размер на заемите, които се ползват от фермерите?
Като цяло средният размер на кредитите в земеделието надхвърлят 180 хиляди лева. Не са малки, но това е осреднена сума, защото тук влизат и заемите на големите земеделски производители. Разбира се, големината на кредита зависи от вида на стопанството и от инвестицията. Но има и други странични фактори, като не трябва да се пренебрегват.
Стопаните силно се влияят и от пазарната цена на земеделската продукция, защото при взимане на оборотни кредити тяхното възстановяване се определя именно от очакваните приходи при продажбата на зърно, слънчоглед или друг вид продукция. При инвестиционните кредити голямо значение има и цената на земята. Увеличението на цените, което наблюдавахме преди години автоматично вдигна и размера на търсените кредити. Този процес обаче беше овладян и сега тези заеми силно намаляха.
Различните мерки от програмата за селските райони осигуряват различен ресурс, затова и размерът на заемите се определя от вида на инвестициите, които фермерите ще направят по одобрените проекти.
Напоследък се откроява друга тенденция на увеличениие в броя на отпуснатите земеделски заеми. Това показва, че хората се отварят към банките и все повече търсят нашите услуги. Положителното е и това, че все повече малки производители търсят кредитиране с цел да повишат финансовото си състояние или да развият бизнеса.
Какви обезпечения се предлагат и какви са предпочитаните от стопаните погасителни планове?
Те не са по-различни от обичайните обезпечения – всички видове активи на компаниите - недвижими имоти, земи, селскостопански сгради, машини и съоръжения. Най-често обезпеченията са комбинация от всички тези активи, които изредих.
Сериозен е и делът на кредитите, които се отпускат срещу субсидии. Там за обезпечение се ползват вземанията от държавата, в случая Държавен фонд „Земеделие”. При оборотното финансиране този вид кредити държат значителен дял в портейла на банките. На практика земеделските стопани финансират авансово своята дейност през есента, когато започва сеитбата, като заемите се връщат през лятото на следващата година, когато се превеждат директните плащания.
Какъв процент от заемите са от този вид?
Приблизително 20% от оборотните земеделски кредити се финансират като обезпечения от субсидиите. На практика този начин на кредитаране е евтин и много лесен, затова се предлага от всички банки - заради лесната процедура на одобрение и подходящ способ за привличане на клиенти.
Със сигурност може да се каже, че поне 30% от всички отпуснати европейски и български субсидии, които фонд „Земеделие” дава, служат за обезпечение по различни кредити. Това е сериозен процент, но правя изричното уточнение, че тези обезпечения се отнасят за субсидии с по-големи размери – над 20 хиляди лева, които нормално се ползват като обезпечения. Защото нито банките, нито малките производители имат интерес да взимат заеми при обезпечения от 5-6 хиляди лева.
Колко от заемите минават през гаранционния фонд и защо той се ползва толкова слабо от бизнеса?
Гаранционният фонд няма нищо общо с отпускането на оборотните кредити, защото той се ползва само при одобрени проекти по три от мерките на програмата за селската програма – за модернизация, за преработване на земеделска продукция и за една от горските мерки.
За съжаление, обемите на кредитите, които минават през гаранционния фонд, определено може да се каже, че не достигнаха желаните размери. Причината е в това, че гаранциите се дават само за проекти за модернизация, където кандидатстват хора с богата кредитна история, за които не е необходимо да ползват гаранционен фонд. Кандидатите за тези заеми не страдат от липса на обезпечения, защото те имат развит бизнес и активи, които могат да представят пред банката като обезпечения.
Значи, самото гарантиране е трябвало да се насочи в друга посока?
Не мога да коментирам. Все пак освен гаранционния фонд фонд „Земеделие” разполага с други стандартни форми на гарантиране, които се отнасят за стартиращите фирми.
Какъв е размерът на лошите кредити в сектора и какви са основните причини за евентуалното им необслужване?
Лошите кредити в земеделието са в пъти по-малко от необслужваните заеми в останалите сектори на икономиката и това е неоспорим факт. Разбира се, има влошаване на обслужването при някои от клиентите, но тези случаи са малко на брой и се отнасят до нарушаване на бизнес модела, т.е. когато хората не могат да правят бизнес и , там се появяват и проблемите.
Още веднъж подчертавам, секторът е изключително ликвиден. В голяма степен това е подпомогнато и от субсидиите, които се получават през последната година. Те дават една допълнителна ликвидност на стопанствата.
Сигурният доход, който фермерите получават, им дава допълнителна сигурност и това им помага да обслужват по-лесно заемите си.
Цените на земеделските продукти също се влияят от субсидиите, защото чистият цикъл на реализацията на продукцията дава възможност на фермерите да задържат продажбите в очакване на по-добра цена. Всичко това създава добра ликвидност в земеделските стопани.
От друга страна средствата постъпват наведнъж на два или тра транша, в рамките на кратък период от време, така че те могат лесно да се разплатят с банките.
Колкото до погасителните планове, за този сектор е типична сезонността, затова и те се съобразяват с прибиране на реколтата. Земеделецът може да разпредели средствата си точно, така че да прибере добра реколта и да генерира висок приход.
Всички тези предимства позволиха на фермерите да получат лесен достъп до финансиране и затова днес сме свидетели на добрата модернизация на стопанствата. Освен това хората се научиха как да правят модерен бизнес и как да са конкурентни. Така че това е една естествена причина секторът да получи висок кредитен рейтинг.
В тази връзка каква е политиката на банката за привличане на нови клиенти?
Като най-голямата банка в страната в това отношение имаме голям опит. Основно предимство е фактът, че чрез филиалите си ние осигуряваме персонален банкер за всяка една фирма, клиент на банката. Експертите ни са специализирани в обслужването и на малки предприятия, и на големи корпоративни клиенти.
Освен пряката услуга, която се дава на кредитополучателя, експертите предоставят всякаква експертиза. В случай на необходимост, примерно при предоставяне на лизинг или факторинг, колегите осигуряват допълнителна експертна помощ.
Самата политика е насочена и към непрекъснатото усъвършенстване на кадрите. Текат обучения за различни сектори от икономиката, включително и земеделието. Залагаме на това да развиваме експертизата на нашите служители, за да могаят адекватно да подпомагат желаещите да ползват нашите финансови услуги. Когато те знаят как да структурират отделните етапи по сключването на договора, тогава и обслужването върви лесно.
Как процедирате, когато кандидатът няма кредитна история?
Скоро започнахме работа по така наречената програма „Прогрес”, която замени предшестващи я други подобни схеми. Винаги сме търсели различни програми, които подобно на гаранционния фонд и иницативи като „Джеръми” (JEREMIE) дават възможност за обезпечение на заеми от млади фирми до 5 години от тяхното създаване.
Какъв е опитът ви с малките и средни фирми – посочете добри примери от практиката ви?
Можем да се похвалим, че с определени клиенти сме преживели успешно етапи от развитието им и те буквално израстнаха пред очите ни за послединте 5-6 години. От обичайното първоначално финансиране на земеделските дейности постепенно те преминаха към инвестиции в земя, за да стигнат до модернизация на стопанствата, участвайки по различни мерки на селската програма.
Друга част от напоследък започнаха да разнообразяват дейостта си и от зърнопроизводители инвестират в покупката на животни и започват да произвеждат мляко. Една от най-силните тенденции, които очакваме да се случи през следващите години е именно тази – диверсификацията (разнообразяването) на земеделските дейности. И това е нормално – ако една година е силно зърнопрпоизводството, то в следващата може да има криза, затова е плюс, ако се развива другият сектор. Затова и тези допълнителни инвестиции ще помогнат лесно да се преодоляват проблемите, защото селското стопанство все пак е доста рисков сектор.
Върви се в още една интересна посока. Фермерите искат да излязат от клишето да продават само суровини и търсят инвестиции за преработка на първичната продукция, за да генерират по-високи доходи. Възможни са дори комбинирани варианти между първично производство в растениевъдството плюс животновъдство, важното е, че бизнесът се развива. Няма как фермерът да бъде конкурентоспособен само с първичното производство.
Смятам, че вече има натрупан достатъчно капитал в земеделието и се надявам да се върви в тази посока, защото това означава по-висок брутен вътрешен продукт и за страната.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
