От началото на годината Националната агенция по приходите (НАП) въведе режима на обратно начисляване на данъка върху добавената стойност (ДДС) върху сделките със зърно и технически култури.
Основният мотив беше желанието да се елиминира рискът от злоупотреби чрез схемите на данъчни измами, каквито се прилагат и в други европейски държави и срещу които много други правителства са въвели този начин на отчитане на продажбите, припомниха експерти от министерството на финансите.
Фермерите обаче остро оспориха тази идея, тъй като основният потърпевш от неначисляването на данъка щяха да се окажат самите фермери. Според зърнопроизводители статистиката на държавата не отчита загубите, които те ще претърпят от факта, че ще купуват семена, торове и други консумативи с начислено ДДС, а ще продават произведеното от тях зърно без този 20-процентен налог, който няма да им бъде възстановяван.
Farmer.bg реши да потърси становището на Министерството на финансите за ефекта от прилагането на този механизъм. Представяйки статистиката месец по месец, от НАП обясниха, че до края на годината ползите за бюджета от прилагането на тази схема ще достигнат около 200 млн. лв. Тези разчети сравняват занижените приходи от невнесения ДДС върху зърното със спестените суми от невъзстановяването на данъка, които държавата получава от сделките със зърно. В резултат се наблюдава снижаване на данъка за възстановяване, което означава полза за бюджета. Според земеделците обаче тези ползи за сметка на земеделските производители, които тази година претърпяха огромни загуби от природните стихии и спада в цените на зърното.
Представяме резултатите от прилагането на данъка по месеци.
В сумарна величина данъкът за възстановяване, деклариран от всички лица, реализирали сделки със зърно от началото на 2014 г. показва, че през месец януари 2013 г. те са декларирали 33 827 224 лв. за възстановяване, а през месец януари 2014 г. сумата вече е паднала на 10 240 281 лв.
Същата тенденция на снижение се наблюдава и през месец февруари. Ако през месец февруари 2013 г.за възстановяване са декларирани 44 181 427 лв., то през месец февруари т.г. сумата вече е паднала на 19 160 835 лв. Общо за двата месеца се наблюдава тенденция за намаляване на декларирания данък за възстановяване с около 23-25 мил.лв.
При запазване на тази тенденция в годишен аспект ползите за бюджета могат да се оценят на прогнозно на около 300 мил.лв., без обаче при определянето на тази стойност да се отчита спадът и при внесения ДДС в бюджета, посочиха от НАП.
Статистиката през следващите месеци показва, че през март 2013 г. приходите от възстановен ДДС върху сделките със зърно са били 60 450 260,81 лв., докато през същия месец на 2014 тези приходи са паднали на 40 339 349,54 лв. Същата тенденция се запазва и през април. Декларираният данък за възстановяване за април 2013 г. е бил 58 874 692,35 лв., а за април 2014 г. вече е 34 694 481,79 лв.
През месец май, когато търговията със зърно е била изключително слаба, има снижаване на разликата до 9 мил.лв (44 693 719,01 лв. деклариран данък за възстановяване през май 2013 към 35 864 227,55 лв. през май 2014 г.) Съответно обаче през юни разликата между данъка за възстановяване вече е до нормалното ниво от 21 мил. лв. между двата отчетни периода( 51 674 684,18 лв. деклариран данък за възстановяване през юни 2013 към 30 462 483,98 лв. за месец юни 2014 г.)
През юли предвид оживената търговия на пазара разликата вече е 80 мил. лв. (132 252 105,33 лв. деклариран данък за възстановяване през юли 2013 към 52 393 288,37 лв. за месец юли 2014г.) Тенденцията се запазва и през август, като разликата между декларирания данък за възстановяване разликата е 50 мил. лв. (106 802 073,8 лв. деклариран данък за възстановяване през юли 2013 към 53 183 524,33 за месец юли 2014г.)
В тази връзка следва да отбележим, че същевременно не се наблюдава драстично снижение на декларирания ДДС за внасяне. Дори данъкът за внасяне, деклариран от всички лица, подали информация, че са осъществили сделки със зърно, за които са приложили обратно начисляване през 2014 г. през месец януари 2013 г. е 15 963 979лв., докато данъкът за внасяне, деклариран през януари 2014 г. 20 050 439 лв., т.е наблюдава се увеличение на декларирания данък за внасяне с приблизително 5 мил.лв.
Съответно през месец февруари 2013 г. същите задължени лица са декларирали 25 339 256 лв., докато през месец февруари декларирания данък за внасяне е 18 0300 28 лв., т.е налице е намаление на декларирания данък за внасяне с около 7 мил.лв. Съответно вече през месеците март и април се засилва тенденцията за намаляване на декларирания данък за внасяне докато през март 2013 г. декларираният данък за внасяне е бил 60 450 260,81 лв. то през март 2014 г. данъкът вече е 40 339 349,54 лв. Сходно е положението и през април, когато за 2013 декларираният данък за внасяне е бил 58 874 692,35 лв., докато през април 2014 г. данъкът вече е 34 694 481,79 лв., т.е налице е снижение от около 24 мил. лв.
Сходно е положението и през месеците май и юни 2014 г. като обаче се намалява снижаване на разликата между отчетните периоди до 13 мил.лв. – за месец май и 9 млн.лв. за месец юни. През юли се наблюдава значимо намаление на данъка за внасяне с 44 мил.лв. ( от 108 406 155,76 лв. през месец юли 2013 до 64 669 746,51 лв. през месец юли 2014 г.) Това явление следва обаче да се разглежда свързано с намалението на декларирания данък за възстановяване с 80 мил. лв. Тези резултатите се дължат на едновременното наличие на мащабна селскостопанска дейност и оживена търговия през този период.
Този извод се потвърждава и от резултатите през месец август. Разликата на декларирания данък за внасяне е по-малка – около 16 мил. лв. (76 835 895,88 лв. през месец август 2013 към 50 506 518,21 лв. през месец август 2014 г.) като съответно обаче е и деклариран данък за възстановяване с приблизително 50 мил. лв. по-малко за наблюдавания период.
Причината за намаляване на дължимия данък за внасяне е в започналия активен селскостопански сезон. Съответно във втората половина на годината след приключване на селскостопанския сезон би следвало цифрите на данъка за внасяне да се върнат към нивата от януари. При запазване на тази тенденция в годишен аспект ползите за бюджета могат да се оценят на прогнозно на около 200 мил.лв., като се отчете спадът на данъкът за внасяне, заключават още от финансовото министерство.
