Тази година пролетната кампания беше много трудна за земеделските стопани. Когато трябваше да обработват и сеят слънчогледа и царевицата, времето упорито не им позволяваше и агротехническите срокове просто не можеха да се спазват. По скоро беше изключение някой да си е свършил работата навреме, отколкото правило.
Само стопаните знаят какво им струваше пролетната сеитбена кампания. Така се и развиваха културите през цялата вегетация - едновременно се срещаха всички фенофази на развитие, резултат от различните срокове на сеитба. Това разнообразие се наблюдаваше както при слънчогледа, така и при царевицата.
По-късно през лятото, когато продължиха обилните валежи, често придружени с бури и градушки, всички се надяваха, че щетите ще са основно само за есенните култури, които в този период се прибираха. Там, където валежите бяха без негативни явления, влагата за пролетните култури беше добре дошла. И така, чак до жътва.
Какво се случва в момента с пролетниците?
Слънчоглед
На много места в страната слънчогледът е ожънат. В същото време има и площи, които са готови за жътва, но в тях не може да се влезе, а други все още не са в технологична зрялост. Съвсем различни са и крайните резултати - добивите варират в широки граници от 80 кг до 340 кг/дка. И при цена около 500 лв./т, сметките на производителите никак не се връзват, защото на места себестойността на декар надхвърля 150 лв. А положително развитие за покачване на цената поне в близко време не се очаква. В крайморска Добруджа - общините Шабла и Каварна, жътвата на слънчогледа приключи, а средните добиви са 240 - 250 кг/дка. Сравнително ниските добиви се дължат на полягане от бурите, болести и липса на опрашване от влагата. В началото на кампанията са в Балчик и Крушари, а причината за това са факторите, които изтъкнахме в началото. Предстои да разберем по-късно и дали ще се осъществи прогнозата на производителите, че късните посеви със слънчоглед ще дадат по-добра реколта. Дано само времето позволи тя да бъде прибрана навреме.
Царевица
При другата пролетна култура - царевицата, засега нещата изглеждат доста по-добре. Отдавна не е имало, а едва ли и скоро ще има по-добра година за царевицата. Практиката научи нашите фермери, че за българските условия по-подходящи са средно ранните и ранните хибриди. Повечето от посевите с царицата на полето са от групите 320, 340, 360 по ФАО. В момента вече се прибират ранни хибриди царевица по сключени фютчърсни сделки при цена 250 лв./т. Лошото е, че влагата е над стандартната и се налага сушене на зърното, което в случая прави тези сделки неизгодни. Добивите засега са в границите от 1000 - 1200 кг/дка. От средно късните хибриди се очакват значително по-добри добиви, а цената, която се очертава за октомври, е 230 - 240 лв./т. Добре е, че почти няма късни хибриди над 400 по ФАО, защото прекомерната влага щеше да доведе до още по-късното им узряване и прибиране.
Есенна сеитба
Не на последно място, грижа на земеделските производители са и новите есенни култури, чиято сеитба предстои. Рапицата на много места е вече засята, но още няма официални данни за декарите в страната. Като цяло не се очертава благоприятна картина и за есенната сеитба, освен че влага ще има достатъчно.
В същото време закъснението с прибиране на предшествениците ще носи все повече негативи, защото навлажнените растителни остатъци от слънчоглед и царевица ще затруднят предсеитбените обработки. Влагата провокира буйно развитие и на тревна растителност в полетата, която трудно ще бъда нарязана и заорана. Тук вече всеки стопанин ще трябва да взема конкретно решение според обстановката каква точно предсеитбена обработка ще е най-подходяща за даденото поле. Каквото и още да кажем, едно е ясно - че и тази есен на земеделците никак няма да им е лесно, но сме сигурни, че и този път ще се справят... На каква цена - само те си знаят!/Петър Кръстев, fermera.bg
